Определение № 395 от 04.11.2021 г. на ВКС по т. д. № 2242/2021 г.

Производството е по чл.274 ал.2 от ГПК. Образувано е по частна жалба на М. А. А., Т. Т. А., К. Н. П., лично за себе си и като майка и законен представител на малолетния А. Т. М., М. Т. М., С. М. А. и Л. М. Ц. срещу разпореждане от 04.03.2021г. по ч.гр.д.№2151/20г. по описа на Софийски апелативен съд, с което е върната подадената от тях частна касационна жалба вх./1454/02.02.21г. срещу определение №91/12.01.2021г. В частната жалба се навежда оплакване,че обжалваното разпореждане е бланкетно и немотивирано, което ги поставя в затруднение да разберат кое указание на съда не са изпълнили. По това съображение молят настоящата инстанция да отмени атакувания съдебен акт и да върне делото на състава на апелативния съд за администриране на частната касационна жалба. Ответникът по частната жалба Сдружение „Национално бюро на българските автомобилни застрахователи“ поддържа становище за неоснователност на същата и искане да бъде оставена без уважение. Върховният касационен съд констатира,че частната жалба е подадена в срок от легитимирано да обжалва лице срещу съдебен акт от категорията на обжалваемите, поради което я намира за допустима. Разгледана по същество,е неоснователна. За да мотивира разпореждането си за връщане на частната касационна жалба, съставът на Софийски апелативен съд се е позовал на разпоредбите на чл.262 ал.2 т.2 ГПК вр. чл.261 т.4 ГПК вр. чл.275 ал.2 ГПК, вменяващи му задължение преди да администрира подадена чрез него частна жалба /в т.ч. и частна касационна/ да извърши проверка за изпълнение на всички изисквания за надлежно сезиране с нея, в т.ч. за платена държавна такса и да я върне,в случай,че указанията му за отстраняване на евентуално констатирани недостатъци в този смисъл не са изпълнени своевременно в законоустановения срок. Препратил е към разпореждане от 08.02.2021г.,с което е дал указания на жалбоподателите да представят в едноседмичен срок документ за платена по сметка на Върховен касационен съд държавна такса от 15 лв., като е констатирал,че в рамките на едноседмичния срок от връчването на съобщението с указанията – на 16.02.2021г. указанието не е било изпълнено. Поради това е намерил,че са налице предпоставките, визирани в посочените процесуални разпоредби, за връщане на подадената частна касационна жалба. Така постановеното разпореждане е правилно. Неоснователно е оплакването на частните жалбоподатели за немотивираност на обжалвания съдебен акт. В него изрично е посочено,че е постановен поради неизпълнение на указания за внасяне на държавна такса за обжалването пред ВКС, дадени с предходно разпореждане от 08.02.2021г., което е било връчено на процесуалния им представител адв. И. Ж. на 16.02.2021г. Тези обстоятелства се констатират и от настоящия състав на Върховен касационен съд. Видно от приложения по делото отрязък от съобщение, адв.Ж. се е подписал лично за получаването на разпореждането на посочената дата. В рамките на законоустановения и изрично указан на жалбоподателите едноседмичен срок, който е изтекъл в работен ден – на 23.02.2021г. – вторник, по делото не са били ангажирани доказателства за внесена от тях държавна такса. По делото се намира молба вх.№3102, с която едва на 26.02.2021г. пълномощникът на частните жалбоподатели е представил пред съда указания му документ за внесена /и то на същата дата/ такса от 15 лв. Видно от разпореждането върху нея, тази молба е била докладвана на докладчика по делото след като определението от 04.03.2021г. вече е било постановено. Въпреки данните за внесена от частните жалбоподатели държавна такса по частната касационна жалба, настоящият състав намира, че не са налице предпоставки за отмяна на постановеното от Софийски апелативен съд разпореждане. Указанията на съда за отстраняване на недостатъци в депозираната частна касационна жалба следва да се считат за надлежно съобщени, но неизпълнени в определения срок. Внасянето на дължимата държавна такса три дни по-късно не би могло да поправи процесуалния пропуск на страната, който е произвел към този момент разписаните в закона правни последици, водещи до прилагането на нормата на чл.262 ал.2 т.2 ГПК, разглеждана във връзка с чл.261 т.4 ГПК и чл.275 ал.2 ГПК. Императивът на чл.64 ал.1 ГПК изрично повелява, че извършените от страната процесуални действия след изтичането на установения срок не могат да бъдат взети предвид. Като е констатирал липсата на изпълнение на указанията му в законния срок, в резултат на което е върнал частната касационна жалба, съдът е постановил правилен съдебен акт, който подлежи на потвърждаване. Така мотивиран, Върховният касационен съд, състав на Второ търговско отделение