Определение № 50046 от 01.03.2023 г. на ВКС по гр. д. № 1536/2022 г.

Подадена е молба от 23.01.2023 г. от П. П. Я. и Я. С. Я. с искане да им се присъди в тяхна полза внесеното от касатора В. П. Г., обезпечение за спиране на основание чл.282, ал.2 ГПК изпълнението на решение №1723/18.11.2021 г. по в.гр.д. №2095/2021 г. на Окръжен съд Варна, с което е определен режима на лични контакти между прародителите-молители и детето на основание чл.128 СК. Поддържат, че внесената от касатора гаранция в размер на 1 000 лв. следва да им се присъди поради понесените от тях неимуществени вреди от спряното изпълнение на въззивното решение, с което им е определен режим на лични контакти с тяхната внучка и което решение, поради недопускане до касационно обжалване, е влязло в сила. Насрещната страна – В. П. Г., чрез адв. Д. изразява становище за недопустимост на искането, тъй като нормите, отнасящи се до допускане и отмяна на обезпечения, който са приложими и към разпоредбите за спиране на изпълнението на въззивни решения, не предвиждат подобна процедура.. Върховният касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение приема, че молбата е допустима, но е неоснователна. С определение от 10.02.2022 г. по ч.гр.д. № 436/2022 г. по описа на ВКС, на основание чл.282, ал.2 ГПК е постановено спиране на невлязло в сила въззивно решение № 1723/18.11.2021 г. по в.гр.д. №2095/2021 г. на Окръжен съд Варна. Спирането на изпълнението е постановено, тъй като е представено надлежно обезпечение в размер на 1000 лв. С определение № 50025/17.01.2023 г. на настоящият състав на ВКС, не е допуснато касационно обжалване на въззивното решение, т.е. същото е влязло в сила, като е разрешен спора по чл.128 СК. При тези данни, обезпечението, предназначено да гарантира изпълнението на влязлото в сила решение, подлежи на връщане на страната, която е внесла гаранцията, тъй като е отпаднало основанието за спиране по чл.282, ал.2 ГПК и доколкото липсват данни, а и твърдения от настоящите молители, че са предявили иск за причинените им от насрещната страна вреди от забавяне на изпълнението. Само при влязло в сила решение по уважен иск за заплащане на обезщетение за вреди, за настоящите молители ще е налице основание да претендират превеждане на внесената гаранция по тяхна сметка. Ето защо, подадената П. П. Я. и Я. С. Я. молба, се явява неоснователна и следва да бъде оставена без уважение. Водим от горното Върховният касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение,