Определение № 150 от 07.07.2016 г. на ВКС по гр. д. № 2184/2016 г.

Производството е по чл.274, ал.2, изр.1-во ГПК. Образувано е по частна жалба вх.№ 6740 от 10.05.2016 г. на [фирма], [населено място], чрез представителя му И. А. И. срещу определение № 1372 от 20.04.2016 г., постановено по ч.гр.д. № 1627/2016 г. по описа на Софийски апелативен съд, ГК, X-ти с-в, с което е оставена без разглеждане частна жалба вх.№ 28070 от 29.02.2016 г. на [фирма], [населено място] против разпореждане № 4971 от 01.02.2016 г. по гр. д. № 963/2016 г. на Софийски градски съд, ГО I-14 с-в. С последното е оставена без движение искова молба вх.№ 9667 от 25.01.2016 г. В частната жалба се правят оплаквания за неправилност на обжалваното определение и се иска неговата отмяна. При проверка данните по делото, настоящият съдебен състав на Върховният касационен съд, II г.о., констатира следното: Частната жалба е подадена в срока по чл.275 ГПК, от надлежна страна и срещу подлежащ на обжалване съдебен акт съгласно чл.274, ал.2, изр.1 ГПК, поради което е процесуално допустима. Разгледана по същество, частната жалба е неоснователна. За да постанови атакуваното определение, Софийският апелативен съд правилно е приел, че подадената пред него частна жалба е процесуално недопустима. Разпореждането от 01.02.2016 г. на първоинстанционния съд, с което исковата молба се оставя без движение не подлежи на самостоятелно обжалване, нито е от категорията на преграждащите развитието на делото, поради което подадената срещу него частна жалба не следва да бъде разглеждана. Това разпореждане е постановено на основание чл.129, ал.1 ГПК. След като е констатирал, че исковата молба не отговаря на изискванията на чл.127, ал.1 и чл.128, т.2 ГПК първоинстанционният съд е приложил разпоредбата на чл.129, ал.2 ГПК като е дал едноседмичен срок на страната да отстрани допуснатите нередовности. С това разпореждане исковата молба се оставя без движение, а не се връща като процесуално недопустима по смисъла на чл.129, ал.3 ГПК. За ищеца съществува процесуалната възможност да спази указанията на съда и да отстрани допуснатите нередовности в исковата си молба. Ето защо разпореждането не е от категорията на преграждащите развитието на производството и не подлежи на самостоятелно обжалване. С оглед изложените съображения Върховният касационен съд на Република България, Второ гражданско отделение