Определение № 50 от 15.03.2021 г. на ВКС по гр. д. № 467/2021 г.
ВКСII гражданско отделение15.03.2021 г.докладчик Розинела Янчева
Диспозитив
СПИРА на основание чл. 292, във вр. с чл. 229, ал. 1, т. 7 ГПК производството по ч. гр. д. № 467/2021 г. по описа на ВКС, ІІ г. о., до произнасяне на ОСГК на ВКС с тълкувателно решение по тълк. д. № 1/2021 г. Определението не подлежи на обжалване. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.
Мотиви
Производството е по реда на чл. 274, ал. 3, т. 1 ГПК.
Делото е образувано по частна жалба на К. В. М., [дата на раждане], със съгласието на баща й В. Б. М., чрез адвокат Я. Х., подадена срещу определение № 266293 от 16.12.2020 г. по ч. гр. д. № 13616/2020 г. на Софийски градски съд, с което е потвърдено определение № 189241 от 1.09.2020 г. по гр. д. № 816/2020 г. на Софийски районен съд, с което е върната молбата вх. № 2000386/8.01.2020 г. на К. В. М., действаща чрез своя баща и законен представител В. Б. М., с искане да бъде вписан отказът на молителката от наследството, останало от починалия й дядо В. Б. К., и производството по делото е прекратено.
При постановяване на атакувания пред настоящия съд съдебен акт, за да отхвърли подадената пред него частна жалба, Софийски градски съд е приел, че отказ от наследство от страна на малолетни/непълнолетни лица е недопустим, тъй като представлява разпореждане с правото на наследяване и попада в хипотезата на чл. 130, ал. 4 СК.
Жалбоподателката намира атакуваното от нея определение за неправилно, незаконосъобразно и необосновано.
В изложението по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК са формулирани следните въпроси, които според жалбоподателката са обусловили решаващите мотиви в определението на Софийски градски съд и по отношение на които са налице основания за допускане на касационно обжалване по чл. 280, ал.1, т. 1 и т. 3 ГПК:
- Допустимо ли е ненавършило пълнолетие дете да направи отказ от наследство и представлява ли той отказ от права по смисъла на чл. 130, ал. 4 СК;
- Възможно ли е да бъде извършено приемане на наследството под опис в случаите, когато срокът по чл. 61, ал. 1 ЗН е изтекъл, а наследникът не е извършил формалния акт на приемането, тъй като е обжалвал отказа на съда да впише искането му в специалната книга по чл. 49, ал. 1 ЗН.
Настоящият съдебен състав на второ гражданско отделение на ВКС намира следното:
Частната жалба е процесуално допустима.
Налице е основание по чл. 292, във вр. с чл. 229, ал. 1, т. 7 ГПК за спиране на производството по настоящото дело, предвид обстоятелството, че по първия от формулираните в изложението по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК въпроси, който е обусловил решаващите мотиви в атакуваното определение, с разпореждане от 10.03.2021 г. на председателя на ВКС е образувано тълк. д. № 1/2021 г. по описа на ВКС, Гражданска колегия.
Мотивиран от горното, Върховният касационен съд, състав на второ гражданско отделение,