Решение № 224 от 12.01.2026 г. на ВАС по адм. д. № 7507/2025 г.

Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/.

Образувано е по касационната жалба, подадена от “Чекотин“ ООД, със седалище гр. Правец, представлявано от управителя Г. М., чрез процесуалния му представител адв. И. Йончев, срещу решение № 695/16.05.2025 г., постановено по адм. дело № 35/2025 г. по описа на Административен съд- София област, с което е отхвърлена жалбата на дружеството срещу издаден от изпълнителния директор на Държавен фонд “Земеделие“ акт за налагане на финансова корекция.

В касационната жалба са релевирани подробни съображения за неправилността на атакуваното решение като необосновано, постановено при допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила и в противоречие с приложимия материален закон – касационни основания по чл. 209, т. 3 от АПК, по които се претендира отмяната му и постановяване на нов съдебен акт по съществото на спора за уважаване на жалбата, по която е образувано първоинстанционното производство. В съдебно заседание упълномощеният процесуален представител поддържа касационната жалба и отправя искане за присъждане на разноски за двете съдебни инстанции по приложен списък. Представени са и писмени бележки.

Ответникът – изпълнителен директор на Държавен фонд “Земеделие“ /ДФЗ/, чрез пълномощника юрк. И. Велева, изразява становище за неоснователност на касационната жалба. Претендира юрисконсултско възнаграждение.Противопоставя алтернативно възражение за прекомерност на претендираните разноски от касатора.

Представителят на Върховната касационна прокуратура, взел участие в настоящото производство, дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба.

Върховният административен съд, състав на четвърто отделение, като прецени данните по делото и доводите на страните, приема, че касационната жалба, като подадена от легитимирано лице в законоустановения срок, е допустима. Разгледана по същество е неоснователна, по следните съображения:

Производството пред административния съд е образувано по жалбата на “Чекотин“ ООД срещу решение № № 81/19/2/6.4.1/3/00530/04/01, издадено от изпълнителния директор на ДФЗ, с което при условията на чл. 11, ал. 2 от Правила за определяне на размера на подлежащата на възстановяване безвъзмездна финансова помощ при установени нарушения по чл. 27, ал. 6 и 7 от Закона за подпомагане на земеделските производители /ЗПЗП/ по мерките на Програмата за развитие на селските райони /ПРСР/ 2014-2020 г. /Правилата, обн. ДВ, бр. 77/01.09.2020 г./, на дружеството е наложена окончателна финансова корекция в размер на 129 059.29 лв. на основание чл. 20а, ал. 2 и чл. 27, ал. 6 от ЗПЗП, чл.70, ал.1, т.7 във връзка с чл.72, ал.1 и чл.73, ал.1 от Закон за управление на средствата от Европейските фондове при споделено управление, ЗУСЕФСУ, загл. изм. ДВ, бр. 51/2022 г., в сила от 01.07.2022 г./, и § 70 от ПЗР към ЗИД на ЗУСЕФСУ. По делото пред първостепенния съд е събрана цялата административна преписка по издаването на оспорения акт.Установените от административния съд правнорелевантни факти са описани изключително подробно в мотивите на обжалваното решение. Поради това и доколкото по фактите липсва спор между страните /включително непостигането на заложените в бизнес плана показатели относно приходите и устойчивата заетост се признават и в касационната жалба/ и същите се възприемат изцяло от настоящия съдебен състав, те не следва да бъдат възпроизвеждани изцяло в настоящото решение. В синтезирани мотиви следва да се посочи, че по данни от приложените доказателства, финансовата корекция е наложена във връзка с констатирано в резултат на извършена проверка на място след плащане от служители на РТИ- София в периода 01.08.2024г.- 05.08.2024г. неспазване на договорни и нормативни задължения, както следва:

1. за проверения период от 19.06.2023 г. до 18.06.2024 г. са предоставени 377 броя услуги и са реализирани приходи в размер на 9 650 лв., което представлява 3% от приходите и услугите заложени в Таблица 3 от Производствена и търговска програма към Приложение № 2 към договор № BG06RDNP001-19.277-0002 - С01 от 22.04.2021 г. Предвид заложеното в чл.9, ал.5 от административния договор,в случай, че неизпълнението на бенефициента по отношение на задълженията, включени в Приложение № 2 съгласно одобрената производствена и търговска програма, е по-голямо от 50 на сто от тях, Фондът претендира възстановяване на изплатената финансова помощ по този договор. Вследствие за първата година от изпълнението на бизнес плана за установеното неизпълнение е определен размер на финансова корекция за група III „Неспазване на „Други задължения“ по съответната мярка/подмярка“ 109 622,65 лева, представляващи 47% от цялата изплатена субсидия в размер на 233 239,68 лв.

2. при проверката на място са представени 9 броя трудови договори за лица, назначени на основание чл. 67, ал. 1, т. 1, във връзка с чл. 70, ал. 1 от КТ с основно месечно възнаграждение и 8-часово работно време, и 1 брой трудов договор с В. А. Л., който е на 4-часово работно време; видно от справките голяма част от назначените лица през 2023 г. /с изключение на Т. К. Ц., Ц. Е. Д., Б. П. Ц./ фигурират в електронния портал на НАП, без отработени дни и без осигурителен доход в дружеството „Чекотин“ ООД. Установено неспазване на договорни и нормативни задължения, изразяващо се в неспазване на критериите за подбор по отношение на разкриването на работни места. В чл. 6, ал. 4 от сключения административен договор № BG06RDNPO01-19.277-0002 - C01 от 22.04.2021 г. е посочено, че бенефициентът е длъжен да спазва всички, посочени в договора и приложения № 2, № 3 и № 4 към него и в приложим нормативен акт критерии за допустимост и подбор, ангажименти и други задължения за период от три години от датата на получаване на окончателното плащане. В чл. 9, ал. I, т. 18 от договор № BG06RDNPO01-19.277-0002 - C01 от 22.04.2021 г. е посочено, че Фондът има право да откаже пълно или частично изплащане на финансовата помощ, както и да изиска възстановяване на част или цялата помощ. Съгласно чл. 9, ал. 1 от Правила за определяне на размера на подлежащата на възстановяване безвъзмездна финансова помощ при установени нарушения по чл. 27, ал. 6 и 7 от Закона за подпомагане на земеделските производители по мерките от Програмата за развитие на селските райони 2014 - 2020 г., размерът на подлежащата на възстановяване финансова помощ за установени неспазвания на критериите за подбор по съответната мярка/подмярка се определя по реда относим за четвърта група от Приложение към чл. 2, ал. 2 към Правилата. Установеното неспазване на критерия за подбор за е 12 месеца, респективно подлежащата на възстановяване финансова помощ е в размер на 19 436,64 лв.

Във връзка с констатираните от органа неизпълнения на договора, след предоставяне възможност на ползвателя на помощта да подаде писмени възражения по чл. 73, ал. 2 от ЗУСЕФСУ и представянето на такива възражения, от изпълнителния директор на ДФЗ е издадено атакуваното пред първата инстанция решение за налагане на финансова корекция.

Въз основа на така изложената фактическа установеност, административният съд приема, че актът за налагане на финансова корекция е законосъобразен, като същият е издаден от компетентен орган, в законоустановената форма, без допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила и в съответствие с приложимите материалноправни норми и целта на закона. Така мотивиран, първостепенният съд постановява оспореното пред настоящата инстанция решение, с което отхвърля жалбата на дружеството като неоснователна и го осъжда да заплати на ДФЗ сумата от 100 лв., представляваща направени от фонда разноски по делото.

Решението е валидно, допустимо и правилно по подробно изложените в него, споделени от състава, мотиви. Не са налице сочените от касатора пороци на съдебния акт, съставляващи касационни основания, налагащи неговата отмяна.

Неоснователни са оплакванията на касатора за неправилност на първоинстанционното решение поради необоснованост и допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила. Правните изводи на административния съд са обосновано формирани въз основа на данните от приобщените по делото доказателства, правилно обусловили фактическите установявания на съда относно правнозначимите по спора факти и обстоятелства, по отношение на които са издирени относимите правни норми, които видно от мотивите на решението са тълкувани и приложени от съда правилно. При постановяване на решението съдът не е допуснал съществени нарушения на процесуални правила. Противно на изтъкнатите в касационната жалба доводи в тази насока, всички наведени пред първата инстанция възражения и оплаквания на дружеството – по настоящем касатор, са взети предвид и пространно обсъдени в мотивите на обжалвания съдебен акт.

Не намират фактическо и правно основание обстоятелствените оплаквания на касатора, по същество възпроизвеждащи доводите му за незаконосъобразност на процесния административен акт, изтъкнати в жалбата му пред първостепенния съд, за неправилност на оспореното решение поради противоречието му с приложимия материален закон. Според чл. 27, ал. 6 от ЗПЗП дължимостта на подлежаща на възстановяване БФП поради нарушение от страна на ползвателите на помощ и бенефициентите по мерките и подмерките от ПСРС, което представлява основание за налагане на финансова корекция по чл. 70, ал. 1, т. 1-9 от ЗУСЕСИФ, се установява с издаването на решение за налагане на финансова корекция по реда на чл. 73 от същия закон, а съгласно ал. 9 на същата разпоредба, изпълнителният директор на Разплащателната агенция одобрява със заповед правила за определяне на размера на подлежащата на възстановяване безвъзмездна финансова помощ по ал. 6 и ал. 7, като се отчитат степента, тежестта, продължителността и системността на допуснатото нарушение на приложимото право на Европейския съюз, българското законодателство и сключения договор. Такива именно правила са правилно приложените от административния орган в случая Правила за определяне на размера на подлежащата на възстановяване безвъзмездна финансова помощ при установени нарушения по чл. 27, ал. 6 и 7 от ЗПЗП по мерките на ПРСР 2014-2020 г., в съответствие с които изпълнителният директор на ДФЗ е определил размера на дължимата за възстановяване финансова помощ по всяко едно от двете констатирани неизпълнения на договора, както и окончателния размер на наложената с атакувания акт финансова корекция при условията на чл.11, ал. 2 от този нормативен акт. С оглед посочената нормативна уредба, безспорно установените, вменени с клаузите на чл.6, ал.4 от договор № BG06RDNP001-19.277-0002 - С01 от 22.04.2021 г., задължения на касатора да спазва всички, посочени в договора и приложения №№ 2, 3 и 4 към него и в приложим нормативен акт критерии за допустимост и подбор, ангажименти и други задължения за период от три години от датата на получаване на окончателното плащане, то в пълно съответствие на посочените в акта основания е наложена финансова корекция в окончателен размер на 129 059.29 лв.

Неоснователни са пространните доводи на касатора относно наличието на фактори като "непреодолима сила и "извънредни обстоятелства" по смисъла на чл. 2, параграф 2 от Регламент (ЕС) № 1306/2013 г. в разглеждания случай. На основание чл. 221, ал. 2, предл. посл. АПК касационният състав препраща към мотивите на първоинстанционното решение, тъй като ги споделя изцяло и не намира за необходимо да ги преповтаря. Следва само да се подчертае, че в конкретната хипотеза нито е установено наличието на "непреодолима сила" или "извънредни обстоятелства", нито задължението за уведомяване е изпълнено. "Непреодолима сила и извънредни обстоятелства" са обстоятелства по смисъла на чл. 2, параграф 2 от Регламент (ЕС) № 1306/2013 г. Съгласно параграф 2, за целите на финансирането, управлението и мониторинга на ОСП "непреодолима сила" и "извънредни обстоятелства" могат да бъдат признати по-специално в следните случаи: а)смърт на бенефициера; б) дългосрочна професионална нетрудоспособност на бенефициера; в) тежко природно бедствие, което е засегнало сериозно стопанството; г) случайно унищожение на постройките за животни на стопанството; д) епизоотия или болест по растенията, която е засегнала съответно част или всички селскостопански животни или земеделски култури на бенефециера; е) отчуждаване на цялото стопанство или на голяма част от стопанството, ако това отчуждаване не е могло да бъде предвидено към деня на подаване на заявлението. Релевираното пред административния орган, първоинстанционния съд и пред касационната инстанция обстоятелство "покачване на цените на строителните материали" не попада в изчерпателно изброените хипотези.

Атакуваният съдебен акт, като правилен, следва да бъде оставен в сила, тъй като не страда от релевираните в касационната жалба пороци, представляващи основания за неговата отмяна.

С оглед изхода от спора претенцията на процесуалния представител на касатора за присъждане на разноски е неоснователна. На ответника следва да бъде присъдено юрисконсултско възнаграждение в размер на 200 лв.

Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2, предл. първо от АПК, Върховният административен съд, четвърто отделение,