Определение № 181 от 09.02.2023 г. на ВКС по гр. д. № 485/2023 г.

Производството по делото е образувано като такова по чл. 274, ал. 2 от ГПК – по „частна жалба“ с вх. № 25477/28.11.2022 г., подадена от Министерството на правосъдието, в качеството му на Централен орган по ХКГАМОД и на процесуален представител на молителя по делото Р. Щ., чрез юрк. П. Н., срещу протоколно определение № 1812/21.11.2022 г. по възз. гр. дело № 2971/2022 г. на Софийския апелативен съд (САС) – в частта му, с която молителят Р. Щ. е осъден да заплати на насрещната страна Т. Х. Щ. сумата 1 500 лв., представляваща разноски за адвокатско възнаграждение за въззивното производство по делото. Действащият ГПК не предвижда процесуална възможност за самостоятелно обжалване с частна жалба на съдебния акт, с който приключва делото пред съответната инстанция (решение или прекратително определение) – само в частта му относно разноските по делото. Това е така, защото с разпоредбите на чл. 248 от ГПК е установен особен процесуален ред за изменение и/или допълване на тази част от съдебния акт – от съда, който го е постановил. Едва определението на последния, постановено по реда на чл. 248 от ГПК, може да подлежи на обжалване пред горестоящата съдебна инстанция с частна жалба по чл. 274, ал. 2, във вр. с ал. 1, т. 2 и с чл. 248, ал. 3, изр. 2 от ГПК. С оглед на това, подадената и в случая с вх. № 25477/28.11.2022 г., макар и наименована „частна жалба“, по своята правна същност съставлява молба по чл. 248 от ГПК за изменение на протоколното определение № 1812/21.11.2022 г. в частта му относно разноските по делото. Компетентен да се произнесе по тази молба по чл. 248 от ГПК е САС, поради което настоящото частно гражданско дело пред ВКС, като неправилно образувано, следва да се прекрати и делото следва да се върне на САС за произнасяне по молбата по реда на чл. 248 от ГПК. Предвид горното, Върховният касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение