Определение № 438 от 16.01.2026 г. на ВАС по адм. д. № 119/2026 г.

Производството по делото е по реда на чл. 229 и сл. вр. чл. 60, ал. 10 АПК. Образувано е по частна жалба на „Венид Бийч“ ООД против определение № 10280 от 20.11.2025 г., постановено по адм.д. № 2283/2025 г. по описа на Административен съд гр. Бургас. Жалбоподателят навежда доводи за неправилност на определението като постановено в нарушение на материалния закон, необоснованост и при съществени нарушения на процесуалните правила. Моли за отмяната му и претендира присъждане на направените по делото разноски. Ответникът – министърът на туризма, в писмено становище, оспорва частната жалба. Моли обжалваното определение да бъде оставено в сила и претендира присъждане на юрисконсулско възнаграждение. Върховният административен съд намира частната жалба за процесуално допустима, като подадена в срока по чл. 230 АПК и от надлежна страна, а разгледана по същество за неоснователна, като съображенията за това са следните: С обжалваното определение Административен съд гр. Бургас отхвърля жалбата на „Венид Бийч“ ООД против разпореждане за допускане на предварително изпълнение на заповед № Т-РД-16-296/05.11.2025 г. на министъра на туризма. Обжалваното определение е постановено в съответствие с материални закон и е обосновано. Законосъобразен е изводът на съда, че обжалваното разпореждане, с което е допуснато предварителното изпълнение на заповед № Т-РД-16-296/05.11.2025 г. на министъра на туризма, е издадено от компетентен орган съобразно нормата на чл. 7, ал. 5 ЗУЧК. Правилно съдът приема, че оспорения акт съдържа мотиви, които обосновават необходимостта от допускане на предварителното изпълнение, а именно да се осигури защитата на живота и здравето на гражданите - посетители на морския плаж чрез осигуряване на задължителните дейности на морския плаж - водно спасяване, здравно и медицинско обслужване и санитарно-хигиенно поддържане на морския плаж, както и поради факта, че от закъснението на изпълнението може да последва значителна или трудно поправима вреда - имуществена загуба за държавата от една страна от не получаването на наемна цена при не сключване на договор за наем на морския плаж, а от друга от обявяването на морския плаж за неохраняем и разходването на средства от държавния бюджет за възлагане на обществена поръчка за осъществяване задължителните дейности, с цел защита живота и здравето на гражданите. Съдът излага обстойни мотиви, обосноваващи наличието на хипотезата на чл. 60, ал. 1 АПК, които напълно се споделят от настоящата инстанция на основание чл. 221, ал. 2 АПК и не следва да се повтарят. Правилно съдът приема, че жалбоподателя не ангажира доказателства, установяващи настъпването на значителна или трудно поправима вреда за дружеството. Твърдения и доказателства за настъпване на такива вреди липсват и в настоящото производство. Доводите в касационната жалба, че дружеството участва в предходен, неприключил търг, са ирелевантни за законосъобразността на оспореното разпореждане за допускане на предварително изпълнение. Фактът дали предходен административен акт е законосъобразен или не, необосновава незаконосъобразност на допуснатото предварително изпълнение на последващ административен акт. При постановяване на определението съдът не допуска съществени нарушения на съдопроизводствените правила, а и конкретни такива не се сочат от жалбоподателя. Твърдението в частната жалба, че определението е постановено в несъответствие с целта на закона е неправилно, тъй като това е порок на административния акт, но не и на съдебния такъв. С оглед на изложеното обжалваното определение е правилно и следва да бъде оставено в сила. Предвид изхода на спора, направеното своевременно искане за присъждане на разноски и на основание чл. 143, ал. 3 АПК вр. чл. 37 от Закона за правната помощ и чл. 25а, ал. 3 от Наредбата за заплащането на правната помощ следва да се осъди „Венид Бийч“ ООД да заплати на министерството на туризма сумата 41 евро, представляваща юрисконсулско възнаграждение за настоящото производство. По изложените съображения и на основание чл. 236 вр. чл. 221, ал. 2 АПК Върховният административен съд, второ отделение,