Решение № 531 от 19.01.2026 г. на ВАС по адм. д. № 9628/2025 г.

Производството е по чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба, подадена от „Фератум България“ ЕООД, гр. София, чрез процесуален представител, срещу Решение № 1498/01.08.2025 г., постановено по адм. дело № 283/2025 на Административен съд /АС/ – Сливен, с което е отменен мълчалив отказ на дружеството, в качеството му на администратор на лични данни, да предостави на И. Б. поисканите от него със заявление от 25.03.2025 г. документи - копие на сключен договор за паричен заем, който съдържа негови лични данни и информация за извършваните плащания по посочения договор, от която да е видно в какъв размер и на кои дати са постъпили погашения по договора, както и за погашения по кои компоненти от съответния договор са използвани от кредитора заплатените суми, като незаконосъобразен. Касационният жалбоподател иска отмяна на решението като недопустимо. Твърди, че решението е неправилно, постановено в нарушение на материалния закон и при съществено нарушение на съдопроизводствените правила - касационни основания за отмяна по смисъла на чл. 209, т. 3 АПК. Иска същото да бъде обезсилено, като недопустимо или отменено като неправилно и незаконосъобразно. Претендира разноски за адвокатско възнаграждение за двете съдебни инстанции. Ответникът по касационната жалба – И. Х. Б., с адрес в [населено място], обл. Сливен, чрез процесуален представител в писмен отговор и съдебно заседание, оспорва същата като неоснователна. Иска обжалваното решение като правилно и законосъобразно да бъде оставено в сила. Претендира разноски за адвокатско възнаграждение като в условията на евентуалност прави възражение на претендираното от касатора такова. Прокурорът от Върховна касационна прокуратура изразява становище за допустимост, но неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд (ВАС), състав на Пето отделение, при извършената служебно проверка на атакуваното решение по реда на чл. 218, ал. 2 АПК и предвид наведените в касационната жалба доводи, приема за установено следното: Обжалваното решение е валидно и допустимо – постановено е в предвидената от закона форма, от компетентния съд, след надлежно сезиране с жалба против административен акт от лице, чийто интереси са засегнати с него. За да постанови обжалваното решение, административният съд е приел че е формиран мълчалив отказ на дружеството – администратор на лични данни, да удовлетвори искането на субекта на данни по чл. 15, пар. 1 от Регламент (ЕС) 2016/679 на Европейския парламент и на Съвета от 27.04.2016 г. относно защитата на физическите лица във връзка с обработването на лични данни и относно свободното движение на такива данни и за отмяна на Директива 95/46/ЕО (ОРЗД; Регламента). АС – Сливен е посочил, че като администратор на лични данни, дружеството е длъжно да предостави копие от личните данни на Б., които са в процес на обработване за да може субектът на данните да упражни ефективно предоставените му с ОРЗД права. С оглед тези съображения, първоинстанционният съд е отменил мълчаливия отказ като незаконосъобразен и е върнал преписката на „Фератум България“ ЕООД за ново произнасяне по направеното искане при съобразяване с дадените указания по тълкуването и прилагането на закона. Решението е законосъобразно. Неоснователни са наведените от дружеството доводи, за недопустимост на решението, поради липса на годен за оспорване административен акт. Последното си твърдение, касаторът подкрепя с доводи за ненадлежно сезиране на администратора на данни, поради обстоятелството, че искането е подадено по ред и канал, различни от определените от него такива, като по този начин за него не е възникнало задължение за произнасяне, респективно липсва формиран мълчалив отказ. Предходното би намерило опора в случай, че дружеството не бе получило така подаденото заявление, което в случая освен че безспорно е получено, то на същото е и отговорено като не са удовлетворени исканията на субекта на данните. Противно на изложените от касатора твърдения е и отбелязаното от първоинстанционния съд в тази връзка, което настоящият състав напълно споделя, а именно, че ако е счел, че са налице недостатъци в подаденото заявление, то дружеството е следвало да процедира по реда на чл. 12 § 2 от Регламента като съдейства за упражняването на правата на субекта на данните по членове 15 – 22, освен в хипотеза, при която последния не може да бъде идентифициран, която в случая не е налице. С оглед предходното е правилна преценката на АС - Сливен за наличие на формиран мълчалив отказ в случая. Настоящият съдебен състав споделя приетото от административния съд, че липсата на представени от администратора копия на всички документи, съдържащи лични данни на субектът на данни, отправил искането, е в нарушение на чл. 15, § 3 ОРЗД. В конкретния случай ответникът по касация е сезирал дружеството с искане по чл. 15 от Регламента, като е поискал предоставянето на конкретна документация, описана подробно по-горе, която в случая не е предоставена, като е посочен само в какъв обем данни са обработваните от администратора такива, както и целите, за които се обработват. Следва да се отбележи, че съгласно чл. 15, § 1 от Регламента, субектът на данните има право да получи достъп до тях, като § 3 от същия член изрично регламентира, че администраторът предоставя копие от личните данни, които са в процес на обработване, като видно от легалната дефиниция на чл. 4, § 2 ОРЗД обработването включва и съхранението на лични данни, поради което задължението се разпростира до всички документи, съхранявани от администратора, в които се съдържат лични данни на Б.. Ето защо, като не е предоставило достъп до изрично поисканата документация, дружеството не е удовлетворило така отправеното до него искане, както правилно е приел първоинстанционният съд. Тълкуване на чл. 15, § 3, изр. първо от Регламента е дадено с Решение на СЕС от 4 май 2023 г. по дело С-487/2021 г., като е прието, че цитираната норма трябва да се тълкува в смисъл, че правото да се получи от администратора копие от личните данни, които са в процес на обработване, изисква на субекта на данните да се предостави точна и разбираема реплика на всички тези данни. Това право предполага правото на получаване на копие от извлечения от документи и дори от цели документи или от извлечения от бази данни, които в частност съдържат посочените данни, ако предоставянето на такова копие е задължително, за да може субектът на данните ефективно да упражни предоставените му с този регламент права, като се подчертава, че в това отношение трябва да се вземат предвид правата и свободите на други лица. В тази връзка и в съответствие с решението на СЕС, административният съд точно е посочил, че с оглед принципите на прозрачност и отчетност е необходимо администраторът на лични данни да предостави копие на документите, носители на лични данни на заявителя, за да има възможност последният ефективно да упражни правата си и провери дали свързаните с него данни са точни и се обработват законосъобразно. В заключение следва да се посочи, че ограниченията за предоставяне на достъп до лични данни са посочени в чл. 23 ОРЗД. Доколкото в случая не са изтъкват доводи за национална сигурност, отбрана, обществена сигурност и останалите ограничения в чл. 23, § 1, букви „а“ – „з“ и „й“ ОРЗД, администраторът следва да съобрази единствено ограничението по чл. 23, § 1, буква „и“, предложение второ - а именно правата и свободите на трети лица и в частност да не предоставя достъп до личните данни на трети физически лица, ако се съдържат в исканите документи. Предвид изложеното, настоящият съдебен състав на ВАС приема, че обжалваното решение е правилно и следва да бъде оставено в сила, като постановено при отсъствие на касационни основания за отмяна. С оглед изхода на спора, претенцията на процесуалния представител на ответника по касация за присъждане на разноски за адвокатско възнаграждение се явява основателна и следва да бъде уважена в размер на 1200 лв. с равностойност в евро 613,55 евро, платими от касатора. Воден от горното и на основание чл. 221, ал. 2, предл. първо от АПК, Върховният административен съд, Пето отделение