Определение № 50375 от 03.11.2022 г. на ВКС по гр. д. № 1338/2022 г.

Производството е по чл.248 ал.3 изр.2 ГПК. Образувано по частна жалба на адвокат Л. Р. – процесуален представител на И. К. Н. /ищца по делото/ срещу определение на Софийски градски съд от 03.02.2022 г. по гр.д.№ 1554/ 2020 г., с което е оставено без уважение искането за изменение на постановеното от същия съд по същото дело решение № 265796 от 17.09.2021 г. в частта за разноските, като ответникът „Специализирана болница за рехабилитация – Здраве“ ЕАД, гр.Банкя, бъде осъден да заплати възнаграждение за оказана безплатна правна помощ на основание чл.38 ал.2 ЗА. Жалбоподателката поддържа, че в последното съдебно заседание пред въззивния съд надлежно е било поискано присъждане на такова възнаграждение. Представени били и доказателства за постигнато съгласие между адвокат и представляван за оказване на безплатна правна помощ при условията на чл.38 ал.1 т.2 ЗА. Нямало значение обстоятелството, че това съгласие било обективирано в пълномощно, а не в договор за правна помощ. Поради това моли за отмяна на обжалваното определение и за изменение на въззивното решение в частта за разноските, като дължимото възнаграждение бъде възложено в тежест на ответника. Ответната страна „Специализирана болница за рехабилитация – Здраве“ ЕАД, гр.Банкя, оспорва жалбата. Счита за правилен извода на въззивния съд, че съгласието за оказване на безплатна правна помощ не се презумира, а следва да бъде доказано. Такова доказване можело да се извърши само с договор за правна защита. При липсата на такъв възнаграждение не се дължало. Частната жалба е допустима, а разгледана по същество – и основателна. Основното производство е образувано пред Софийски районен съд по искова молба на И. Н. срещу „Специализирана болница за рехабилитация – Здраве“ ЕАД, предявени са осъдителни искове за обезщетяване на вреди от трудова злополука с цена 20 091 лв. С решение от 18.09.2019 г. първоинстанционният съд уважил исковете частично. И двете страни са обжалвали това решение, по жалбите е образувано гр.д.№ 1554/ 2020 г. на Софийски градски съд. В проведеното по делото на 09.03.2021 г. съдебно заседание ищцата И. Н. била представлявана от адвокат Л. Р., която се легитимирала с писмено пълномощно, подписано от ищцата. В документа е посочено: „Предоставената по настоящето пълномощно правна помощ се осъществява безплатно на основание чл. 38, ал. 1, т.2 от Закона за адвокатурата.“. С решение № № 265796 от 17.09.2021 г. въззивният съд отменил частично първоинстанционното решение и уважил предявените искове изцяло. Отказал да присъди разноски в полза на ищцата поради липса на доказателства за сторени такива и поради липса на доказателства за оказана безплатна правна помощ. По искане на ищцата за изменение на това решение в частта за разноските е постановено обжалваното в настоящето производство определение. Съдът отхвърлил искането като посочил, че споделя съдебната практика, според която доказателство за оказана безплатна правна помощ може да е единствено договор, а не и пълномощно. Определението е неправилно. Практиката, на която се е позовал въззивния съд /определение по ч.т.д.№ 1972/ 2018 г., І т.о./, не е в смисъл, че само с договор може да бъде установено оказването на безплатна правна помощ. В определението изрично е посочено, че това може да стане и с други доказателства, а искането за присъждане на възнаграждение е отхвърлено по съображения, че не е посочено в коя конкретна хипотеза по чл.38 ал.1 ЗА е оказана безплатната правна помощ. В случая в пълномощното, с което се е легитимирала адвокат Р. пред въззивния съд, е посочена конкретната хипотеза за оказване на безплатната правна помощ – чл.38 ал.1 т.2 ЗА. Съгласието на ищцата за оказване на такава помощ следва от изричната й воля, изявена при извършване на упълномощителната сделка, а съгласието на адвоката следва от упражняване на правата, дадени му от упълномощителя при посочените от него условия. Налице са и останалите предпоставки, визирани в чл.38 ал.2 ЗА, поради което ответникът следва да бъде осъден да заплати на адвоката възнаграждение за оказаната безплатна правна помощ пред въззивната инстанция в размерите по чл.7 ал.2 т.4 НМРАВ. По изложените съображения Върховният касационен съд