Определение № 80 от 07.03.2014 г. на ВКС по т. д. № 4057/2013 г.

Производството е по чл.248 ГПК. Постъпила е молба от ответника по касационната жалба М. В. Б., с вх.№326 от 14.01.2014 г. но ВКС, чрез адвокат А. Л. за изменение на Определение №983 от 18.12.2013 г. по настоящето т.д.№4057/2013 г. в частта за разноските. С това определение касационната жалба на [фирма] не е допусната до касационно обжалване. Молителят Б. подържа, че при присъждане на дължимите му разноски за заплатения от него адвокатски хонорар не е съобразено правното действие на сключения между него и адвокат Л. Анекс №1 от 03.12.2013 г., приложен с молбата му до ВКС от същата дата., с който окончателно е определен размерът на адвокатското възнаграждение на сумата 14 990 лв. Ответникът [фирма] оспорва молбата по съображения, че в приложения анекс липсват данни дали уговореното адвокатско възнаграждение е изплатено в брой или по друг начин. Молбата е подадена в срока по чл.248, ал.1 ГПК, молителят Б. в качеството си на ответник по касационната жалба на [фирма], е представил списък на разноските по чл.80 ГПК, поради което е процесуално допустима. Молбата е основателна. При присъждане на дължимото на молителя Б. адвокатско възнаграждение не е съобразено настъпилото изменение в сключения между него и адвокат Л. Договор от 15.10.2013 г. за правна защита и съдействие. Преди постановяване на определението с правно основание чл.288 ГПК с молба от 03.12.2013 г. Б., е приложил Анекс №1 към този договор по силата на който уговореното между страните с основния договор адвокатско възнаграждение в размер на 30 000 лв. е намалено до общ размер от 14 990 лв., като в анекса изрично е заявено, че сумата е платена изцяло и анексът служи за разписка за плащането. С оглед на така представения анекс дължимия на Б. адвокатски хонорар възлиза на сумата 14 990 лв. С определението по чл.288 ГПК, чието изменение се иска в частта за разноските, на основание чл.78, ал.3 ГПК в полза на Б. е присъдена сумата 1000 лв., платена част от хонорара от 30 000 лв. Тъй като с посочения анекс е изменена т.2 от основния договор за правна помощ и уговореният в нея адвокатски хонорар от 30 000 лв. е намален до сумата 14 990 лв., то в полза на Б. ще следва да се присъди още сумата 13 990 лв. Неоснователен е доводът на банката, че в анекса липсват данни дали сумата е платена в брой. В него изрично е посочено, че той има качеството на разписка, удостоверяваща плащането, което доказва, че сумата не е платена по банков път, само при който начин на плащане то следва да се докаже със съответните банкови документи. Отразеното в анекса към договора за правна помощ, че сумата е платена изцяло и в тази част анексът има характер на разписка доказва, че страната не само е договорирала адвокатското възнаграждение, но и го е заплатила по смисъла на т.1 на ТР6-2012-ОСГТК. Водим от горното състав на търговската колегия на Върховния касационен съд