Определение № 2394 от 11.05.2026 г. на ВКС по гр. д. № 1559/2026 г.

Производството е по чл. 274, ал. 2 ГПК. Обжалвано е определение № 507/12.12.2025 г. по ч.гр.д. № 592/2025 г., с което Софийският апелативен съд е оставил без разглеждане частната жалба на П. Ж. П. срещу разпореждане № 1543/17.04.2025 г. по гр.д. № 1080/2025 г. на Окръжен съд – Пловдив. Определението се обжалва от П. Ж. П. с бланкетна частна жалба. Правилно Софийският апелативен съд е приел, че е сезиран с частна жалба с недопустим предмет - срещу разпореждане по чл. 129, ал. 2 ГПК, с което Окръжен съд – Пловдив е дал указания и срок за поправяне на нередовности на исковата молба на П. Ж. П. по образуваното гр.д. № 1080/2025 г. на Окръжен съд – Пловдив. Съгласно чл. 279 ГПК, разпоредбите на чл. 274 – 278 се прилагат съответно и за частните жалби срещу разпорежданията на съда. Разпореждането по чл. 129, ал. 2 ГПК не прегражда по-нататъшното развитие на делото, т.е. не попада в обхвата на чл. 274, ал. 1, т. 1 ГПК. Законът не предвижда разпореждането по чл. 129, ал. 2 ГПК да се обжалва самостоятелно, т.е. не е в обхвата и на чл. 274, ал. 1, т. 2 ГПК. Неговата правилност се проверява при обжалване на разпореждането по чл. 129, ал. 3 ГПК за връщане на исковата молба поради неизправените в срок нередовности. Определението, с което Софийският апелативен съд е приложил правилно чл. 279 ГПК и чл. 274, ал. 1 ГПК, следва да се потвърди. При тези мотиви, Върховният касационен съд