Определение № 4195 от 19.12.2023 г. на ВКС по гр. д. № 3697/2023 г.

Производството е по реда на чл.282, ал.4 и 5 ГПК. Делото е образувано по подадена от М. Д. М. молба за спиране изпълнението на решение № 4285 от 28.07.2023 г. по в.гр.д.№ 20211100515249 от 2021 г. на Софийския градски съд, IV-Е състав, с което е отменено решение от 19.07.2021 г. по гр.д.№ 58025 от 2020 г. на Софийския районен съд, I ГО, 165 състав и вместо него е постановено решение за осъждане на М. Д. М. да заплати на Т. Б. Н. на основание чл.55, ал.1, изр.1 ЗЗД сумата 10 000 лв. и разноски по делото за двете съдебни инстанции. На 28.08.2023 г. молителят е подал касационна жалба срещу горепосоченото решение, а на 25.08.2023 г. с платежно нареждане е внесъл по сметката на ВКС за обезпечения сумата 10 000 лв. С определение № 2486 от 29.08.2023 г. настоящият състав на ВКС е спрял на основание чл.282, ал.2 ГПК изпълнението на въззивното решение. С молба вх.№ 12529 от 12.10.2023 г. М. Д. М. е поискал съдът да освободи внесеното от него обезпечение в размер на 10 000 лв., тъй като след постановяване на спирането, по изпълнителното дело били постъпили суми от наложени запори върху банкови сметки на М., които надхвърляли многократно размера на търсената сума и поради това внесената по сметка на ВКС гаранция се явявала прекомерно обезпечение на вземането на ответника по касационната жалба и неоправдано засягане на правна сфера на молителя. С молба от 29.11.2023 г. ответникът по молбата Т. Б. Н. оспорва молбата. Счита, че не са налице законови основания за връщане на внесеното обезпечение по чл.282, ал.2 ГПК. Настоящият състав на Върховния касационен съд, ГК счита, че подадената молба е неоснователна и като такава следва да се остави без уважение, поради следното: Случаите, в които внесено обезпечение по чл.282, ал.2 ГПК се връща, са изрично и изчерпателно уредени в процесуалния закон: Съгласно чл.282, ал.4 ГПК, когато обезпечението е дадено във връзка с изпълнение на решение относно вещни права върху недвижими имоти или движими вещи, то се връща, ако в двуседмичен срок, след като касационната жалба е оставена без уважение, носителят на вземането не е предявил иск за обезщетение за вредите от забавянето на изпълнението. Съгласно чл.282, ал.5 ГПК, когато е обезпечено изпълнението на присъдено вземане, обезпечението се освобождава, след като искът бъде отхвърлен или производството бъде прекратено. И в двата случая първото необходимо условие за връщане на внесеното обезпечение е заведеното дело пред ВКС да е приключило и то в полза на лицето, подало касационната жалба и внесло обезпечението по чл.282, ал.2 ГПК. В случая не се твърди образувано по касационната жалба на Методи М. дело на ВКС вече да е приключило с решение в полза на М.. Нещо повече, видно е от приложеното в.гр.д.№ 15249 от 2021 г. на Софийския градски съд, че касационната жалба на Методи М. е все още в процес на администриране от въззивния съд. Всякакви други обстоятелства /включително посоченото от молителя, че по изпълнителното дело били постъпили суми от наложени запори върху банкови сметки на М., които надхвърляли многократно размера на търсената сума и на внесената по сметка на ВКС гаранция/ нямат значение и не могат да обусловят връщане на внесено обезпечение по реда на чл.282, ал.4 или ал.5 ГПК. Внесеното от Методи М. обезпечение в размер на 10 000 лв. би могло да бъде върнато и в още една хипотеза- ако същият поиска да бъде отменено определението на ВКС от 29.08.2023 г. за спиране на изпълнението на невлязлото в сила въззивно решение, в който случай обаче принудителното изпълнение по изп.д.№ 20238380403749 при ЧСИ М. Б. следва да продължи с изплащане на взискателя на постъпилите по сметката на частния съдебен изпълнител суми. По настоящото дело обаче такова искане за отмяна на определението на ВКС за спиране на изпълнението не е направено от Методи М., поради което и няма основание внесеното обезпечение по чл.282, ал.2 ГПК да му бъде върнато. Воден от горното, Върховният касационен съд на Република България, състав на първо отделение на Гражданска колегия