Определение № 296 от 08.06.2012 г. на ВКС по гр. д. № 267/2012 г.

Производството е по реда на чл. 274 ал. 2, изр. 1 ГПК. Образувано е по частна жалба на И. А. К., подадена чрез служебния му защитник адв. С. С., срещу определение №138 от 06.04.2012г., по гр.д. № 123/2012г., по описа на ВКС, ІІ ГО, с което е оставена без разглеждане частната му жалба против определение № 45 от 16.01.2012 год. по гр. д. № 18/2012 год. на Пернишкия окръжен съд и е прекратено производството по ч. гр. д. № 123/2012 год. на ВКС, ІІ г. о. С частната жалба се излагат съображения за неправилност и необоснованост на обжалвания съдебен акт. Поддържа се, че съдът не е обсъдил всички доводи, релевирани в жалбата. Искането е за отмяна на определението и разглеждане на частната жалба по същество. Върховният касационен съд, Първо гражданско отделение, за да се произнесе по частната жалба съобрази следното: Жалбата е постъпила в срок, изхожда от процесуално легитимирани страни, против определение, преграждащо развитието на делото, поради което е допустима, съгласно чл. 274 ал. 2, изр. 1 във вр. с ал. 1, т. 1 ГПК. Разгледана по същество е неоснователна. За да остави без разглеждане подадената частна жалба като процесуално недопустима, съставът на ВКС е отчел обстоятелството, че същата е депозирана след изтичане на преклузивния едноседмичен срок. С нормата на чл. 275, ал. 1 ГПК е установен преклузивен срок за обжалване на постановените от съдилищата определения. Този срок е едноседмичен, считано от съобщаване на съдебния акт, а ако се обжалва определение, постановено в открито съдебно заседание, за страната, която е присъствала,този срок тече от деня на заседанието. В процесния случай съобщението за постановеното на 16.01.2012 год. по гр. д. № 18/2012 год. на Пернишкия окръжен съд определение е съобщено на И. К., чрез служебния му защитник и процесуален представител адвокат С. С. на 18.01.2012 год., видно от приложената към въззивното производство разписка и срокът за обжалването му, съгласно чл. 275, ал. 1 ГПК е изтекъл на 25.01.2012 год. /сряда/. Частната жалба е подадена след този срок – на 26.01.2012 год., видно от изричната забележка на деловодителя за представянето й в регистратурата на съда от куриер, като приложеният плик не съдържа данни за изпращане по пощата, за да се счете, че е налице хипотезата на чл. 62, ал. 2 ГПК. Предвид изложеното обосновано и правилно предходният състав на ВКС, след като е констатирал недопустимост на същата поради просрочие, е оставил жалбата без разглеждане и е прекратил образуваното по нея производство. Неоснователни са изложените в частната жалба доводи за това, че съдът не е обсъдил всички оплаквания, релевирани в жалбата. Такова задължение съдът има в случай, че разгледа жалбата по същество. В конкретният случай последната е недопустима като подадена след изтичане на преклузивния срок за подаването й, поради което е недопустимо и самото й разглеждане, респективно - извършване на проверка за правилността на атакувания акт във връзка с релевираните оплаквания на жалбоподателя. С оглед изложеното обжалваното определение, като законосъобразно постановен акт, следва да бъде оставено в сила. Водим от горното, Върховният касационен съд, Първо гражданско отделение