Определение № 6628 от 16.06.2026 г. на ВАС по адм. д. № 4191/2026 г.

Производството е по реда на чл. 237 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по искане на В. П. И. от гр. Бяла, обл. Русе, чрез представител по пълномощие – адв. П. Георгиев от Адвокатска колегия – Велико Търново за отмяна на влязлото в сила Решение № 3020/21.10.2024 год., постановено по административно дело № 457/2024 год. по описа на Административен съд – Русе. Като правно основание за така формулираното искане се сочи разпоредбата на чл. 239, т. 1, във вр. с чл. 237 от АПК. Като фактически основания на искането е заявено, че на 11.03.2025 год. на искателят по пощата с обратна разписка е връчено постановление на прокурор при Районна прокуратура – Велико Търново, с което се прекратява воденото срещу лицето ДП (досъдебно производство) № 417/2024 год. за извършено престъпление по чл. 343б, ал. 3 от НК. Твърди се, че постановлението не е оспорено и е влязло в сила. С оглед на това е формулирано твърдение, че връченото постановление за прекратяване на наказателното производство е ново обстоятелство и ново писмено доказателство, което има пряко и решаващо значение за делото, тъй като оборва изцяло фактическите изводи, на които съда е обосновал решението си. Допълнено е и с твърдението, че е налице ново обстоятелство от съществено значение за делото, което при решаването му не е могло да бъде известно на страната. В съответствие с така заявените доводи и аргументи е формулирано искане за отмяна на Решение № 3020/21.10.2024 год., постановено по административно дело № 457/2024 год. по описа на Административен съд – Русе и връщане на делото за ново разглеждане от друг състав на същия съд. Заявено е и искане за присъждане на разноски при условията на чл. 38, ал. 2, във вр. с ал. 1, т. 3, пр. 1 от Закона за адвокатурата. В съдебно заседание, искателят, чрез процесуалния си представител –адв. П. Георгиев поддържа искането по заявените доводи и аргументи, като заявява искане за отмяна на влязлото в сила съдебно решение и присъждане на разноски в условията на чл. 38, ал. 2 от ЗАдв. Ответникът – младши автоконтрольор в сектор „Пътна полиция“ към ОДМВР – Велико Търново, редовно призован не се явява и не се представлява, не изразява становище по оспорването. Върховният административен съд, състав на Седмо отделение счита искането за недопустимо, като подадено извън срока по чл. 240, ал. 1, т. 1 от АПК. Мотивите в подкрепа на този извод са следните: Производството пред Административен съд – Русе е образувано по повод жалба от В. П. И., чрез адв. П. Георгиев против Заповед за прилагане на принудителна административна мярка (ЗППАМ) № 24-1275-000294/25.04.2024 год., издадена от младши автоконтрольор в сектор „Пътна полиция“ при ОДМВР – Велико Търново. С оспорения административен акт, против В. И. е приложена ПАМ по чл. 171, т. 1, б. „б“ от ЗДвП – временно отнемане на СУМПС до решаване на въпроса за отговорността, но не повече от 18 месеца. Като фактическо обстоятелство, в заповедна е вписано, че на 25.04.2024 год. около 04:50 часа в гр. Велико Търново на ул. „Хаджи Димитър“ до номер 2 в посока на движение към ул. „Гурко“, управлява МПС – „Опел Астра“ с рег. № [рег. номер], собственост на А. Г. Г., след употреба на наркотични вещества или техните аналози, установено по надлежния ред в сградата на РУ – Велико Търново с техническо средство Дрегер Дръгтест 5000 с фабричен номер ARHJ-0011 и взетата качествена проба на водача в 05:25 часа на 25.04.2024 год. с проба номер 19, като техническото средство отчете положителен резултат на амфетамин и метамфетамин. С Решение № 3020/21.10.2024 год., постановено по административно дело № 457/2024 год., състав на Административен съд – Русе е отхвърлил жалбата на В. П. И. против ЗППАМ № 24-1275-000294/25.04.2024 год., издадена от младши автоконтрольор в сектор „Пътна полиция“ при ОДМВР – Велико Търново. В диспозитива на съдебния акт е вписано, че решението не подлежи на обжалване, съгласно чл. 172, ал. 5, изр. второ от ЗДвП. Иницииралото настоящото производство искане е депозирано на 03.04.2026 год. Същото е с правно основание чл. 239, т. 1, във вр. с чл. 237 от АПК и заявено ново обстоятелство или ново писмено доказателство от съществено значение за делото – Постановление за прекратяване на наказателно производство от 27.02.2026 год. на прокурор при Районна прокуратура – Велико Търново. Разпоредбата на чл. 239, т. 1 от АПК указва, че актът подлежи на отмяна, когато се открият нови обстоятелства или нови писмени доказателства от съществено значение за делото, които при решаването му не са могли да бъдат известни на страната. От друга страна, чл. 240, ал. 1, т. 1 от АПК предвижда, че искането за отмяна се подава в тримесечен срок от деня, в който на подателя на искането е могло да стане известно новото обстоятелство или от деня, в който молителят е могъл да се снабди с новото писмено доказателство – в случаите по чл. 239, т. 1, но не по-късно от една година от влизане в сила на акта, чиято отмяна се иска. В настоящият случай, липсват доказателства за датата на която на подателя на искането е станало известно постановлението за прекратяване на наказателното производство, но доколкото последното е съставено на 27.02.2026 год., то подаденото на 03.04.2026 год. искане е в тримесечния срок по чл. 240, ал. 1, т. 1 от АПК. Независимо от горното, съдебното решение, чиято отмяна се иска е влязло в сила на 21.10.2024 год. – деня на неговото постановяване, съобразно необжалваемостта му, въведена с разпоредбата на чл. 172, ал. 5 от ЗДвП. В този смисъл и по аргумент от разпоредбата на чл. 240, ал. 1, т. 1 от АПК, едногодишния срок от влизане в сила на акта, чиято отмяна се иска е изтекъл на 21.10.2025 год. Както се посочи, искането за отмяна на това съдебно решение е депозирано на 03.04.2026 год. към който момент, едногодишния срок по чл. 240, ал. 1, т. 1 от АПК е изтекъл. С оглед така изложените мотиви, искането за отмяна на влязлото в сила съдебно решение се явява процесуално недопустимо, поради просрочие и като такова следва да се остави без разглеждане, а образуваното съдебно производство следва да се прекрати. Мотивиран от горното и на основание чл. 249, във вр. с чл. 159, т. 5 от АПК, Върховният административен съд, седмо отделение,