Определение № 775 от 29.12.2009 г. на ВКС по т. д. № 706/2009 г.

Производството е по реда на чл.274 ал.3 ГПК Образувано е по частната жалба на “Т”ЕАД срещу определението от 10.07.2009 год. по ч.гр.д. № 5497/2009 год. на Софийския градски съд. С него, произнасяйки се по частната жалба на “Т”ЕАД, въззивният съд е потвърдил определението от 06.04.2009 год. по гр.д. № 4454/08 год. на Софийски районен съд 29 с-в с което е отказал да приеме за разглеждане предявеният от акционерното дружество насрещен иск. Частната жалба е депозирана в срока по чл.275 ал.1 ГПК. Настоящият съдебен състав счита, че тя е недопустима. Гр.д. № 4454/2008 год. е образувано по предявен от М. Р. К. срещу “Т”ЕАД отрицателен установителен иск за недължимост на сумата 813 лв., произтичаща от неправилно формирана и претендирана от дружеството стойност на доставена топлинна енергия. По реда и в срока на чл.211 ал.1 ГПК ответникът е предявил насрещен осъдителен иск за същата сума (813 лв.) на същото основание, за същия период и за същия имот, твърдейки, че М. К. следва да я заплати. Първоинстанционният съд не е приел за разглеждане насрещният иск (диспозитивът на определението е неправилно формулиран, като приемане на разглеждане и прекратяване), позовавайки се на това, че същият е недопустим поради това, че всъщност дублира вече предявеният главен иск. При недопустимост на насрещният иск, ал.2 на чл.211 ГПК не се прилага. Цената на насрещния иск, както бе посочено по-горе е 813 лв. В този размер е и обжалваемият интерес. Т.е. с произнасянето на Софийския градски съд, инстанционният контрол на прекратителното определение е изчерпан, поради ограничението на чл.274 ал.4 ГПК – обжалваемият интерес по делото е под 1000 лв. Неправилното посочване в диспозитива на определението, че то подлежи на обжалване е без значение. Предвид на горното, Върховният касационен съд – Търговска колегия, състав на І т.о.