Определение № 688 от 24.01.2025 г. на ВАС по адм. д. № 217/2025 г.

Производството е по реда на чл. 229 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по частна жалба на Н. В. В. против определение №6909/30.05.2024 г., постановено по адм. д. 3275/2024 г. по описа на Административен съд – София-град (АССГ). В частната жалба се твърди, че обжалваното определение е нищожно поради допуснато противоречие с основополагащи принципи на свръхповелителни норми, евентуално иска да бъде обезсилено, евентуално да се отмени като недопустимо и неправилно поради допуснато нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост. Не претендира разноски. Ответникът оспорва частната жалба по съображения в писмен отговор. Претендира разноски. Върховният административен съд, пето отделение, след като прецени допустимостта на частната жалба и наведените в нея доводи, приема, че е допустима, като подадена в срока по чл. 230 от АПК от надлежна страна, а разгледана по същество е основателна, поради следните съображения: С обжалваното определение №6909/30.05.2024 г., постановено по адм. д. 3275/2024 г. по описа на АССГ е оставена без разглеждане жалбата на Н. В. В. против Решение № РКС24-РИО09-7/14.02.2024 г. на кмета на Община „Красно село“ и е прекратено производството по делото. Административният съд е приел за установено, че жалбоподателят не е изпълнил указанията за внасяне на дължимата държавна такса, поради което е налице хипотезата на чл. 158, ал. 3 от АПК. Определението е съобщено на частния жалбоподател на 12.06.2024 (резолюция на л.25 от адм.д. 3275/2024 г. на АССГ), а частната жалба е подадена на 18.6.2024 (пощенско клеймо на л. 4 от настоящото дело), поради което доводите на ответната страна за пропускане на срока за обжалване са неоснователни. Обжалваното определение е валидно, допустимо, но неправилно. Атакуваното определение е постановено от законен състав на родово и местно компетентен съд, в предвидената от закона писмена форма на фаза проверка за допустимост на жалбата, поради което е действително и допустимо. Видно от доказателствата по делото (разписка на л. 22 от адм.д.3275/2024 г. на АССГ) дължимата за разглеждане на жалбата на Н. В. държавна такса в размер на 10 лв. е внесена на 28.05.2024 г. и на същата дата са изпратени на АССГ доказателства за плащането (л. 23 от от адм.д. 3275/2024 г. на АССГ). Следователно към датата на постановяване на обжалваното определение указанията от 08.04.2024 г. за внасяне на държавна такса в размер на 10 лв. са изпълнени и не са били налице предпоставките на чл. 158, ал. 3 от АПК за оставяне без разглеждане на жалбата. Като е достигнал до противоположен правен извод АССГ е постановил незаконосъобразно определение, което подлежи на отмяна, независимо, че причина за това е докладването на молбата на Н. В. след постановяването му. Доводите в писмения отговор на ответната страна за наличие на основания за недопустимост на оспорването, с което е серизан АССГ, не подлежат на обсъждане от настоящата инстанция в това производство, чийто предмет е единствено процесуалният въпрос относно редовността на жалбата и наличието на предпоставките на чл. 158, ал. 3 от АПК. АССГ не е пристъпил към служебна проверка относно допустимостта на жалбата на Н. В., защото я е намерил за нередовна, поради което и Върховният административен съд не разполага с правомощия за първи път да проверява наличието или отсъствието на основанията по чл. 159 от АПК. С оглед изхода на спора разноски не следва да бъдат определяни. По изложените съображения, Върховният административен съд, пето отделение