Определение № 9469 от 09.10.2025 г. на ВАС по адм. д. № 9961/2025 г.

Производството е по реда на чл. 229 и следващите от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/ във връзка с чл. 248 от Гражданско процесуалния кодекс /ГПК/. Образувано е по частна жалба на Й. Г. Й. от гр. София, чрез процесуалния му представител адв. Шаркова, против определение № 27403 от 14.08.2025г., постановено по адм. д. № 7212/2025г. по описа на Административен съд София – град, с което е изменено определение № 25642 от 28.07.2025г. по адм.д. № 7212/2025г. в частта досежно присъдените на жалбоподателя в производството Й. разноски и с което е отхвърлено искането на Столична община, като ответник по делото, да бъде изменено определението като бъдат присъдени в нейна полза разноски за юрисконсултско възнаграждение. С частната жалба се твърди неправилност на оспореното определение като постановено в противоречие със закона и се иска същото да бъде отменено и в поза на Й. Й. да бъдат присъдени строените в производството разноски. Ответникът, чрез процесуалния си представител юрк. Градинаров, с писмен отговор изразява становище за неоснователност на частната жалба. Частната жалба е подадена в срока по чл. 230 АПК, от надлежна страна, адресат на оспореното определение и срещу съдебен акт, подлежащ на касационен контрол, поради което е процесуално допустима. Разгледано по същество е неоснователна. За да постанови оспореното определение в производство по чл. 248 ГПК, приложим в административното съдебно производство към момента на постановяване на оспореното определение, съдът е приел, че при оттегляне на жалбата, каквото е сторено в производството, на жалбоподателя не се следват разноски. Приел е и че тъй като със забавеното си произнасяне административният орган е станал причина за подаването на жалбата, то и на него не се следват разноски. Определението е правилно. Видно от доказателствата по делото производството по същото е прекратено, тъй като съдът е приел, че са налице предпоставките по чл. 155 ал. 1 АПК, а именно оттеглена е жалбата, поради това, че на жалбоподателя е издаден искания акт. При тези обстоятелства съдът правилно е приел, че при оттегляне на жалбата, каквото е сторено в производството, на жалбоподателя не се следват разноски, както и че такива не се следват на административния орган, тъй като със забавеното си произнасяне административният орган е станал причина за подаването на жалбата. По изложените съображения оспореното определение като правилно следва да бъде оставено в сила. Във връзка с горното и на основание чл. 221 ал. 2 във връзка с чл. 236 АПК, Върховният административен съд, състав на второ отделение