Определение № 311 от 30.09.2020 г. на ВКС по т. д. № 1465/2020 г.

Производството е по чл.274, ал.2 ГПК. Образувано е по частна жалба на П. И. Р., Р. И. Р. и Й. П. Р., чрез адв. С. С., срещу определение № 1647/07.07.2020г. по ч.гр.д. № 1405/2020 г. на Софийски апелативен съд, с което е оставена без разглеждане частна жалба вх. № 23060/20.02.2020г., подадена от частните жалбоподатели, срещу определение от 13.02.2020г. по гр.д. № 8597/2018г. на СГС в частта, с която е оставено без уважение искането им за допускане на увеличение на предявения от общия им наследодател М. И. Р. иск. В частната жалба са изложени съображения за незаконосъобразност на атакуваното определение, иска се неговата отмяна и връщане на делото за продължаване на съдопроизводствените действия по частната жалба. Не е постъпил писмен отговор от ответника по частната жалба Сдружение „Национално бюро на българските автомобилни застрахователи”. Върховният касационен съд, Търговска колегия, Първо отделение, като съобрази данните по делото и доводите на страните, приема следното: Частната жалба е подадена от легитимирани лица, в срока по чл.275 ал.1 ГПК и е насочена срещу подлежащ на обжалване акт на въззивния съд, поради което е процесуално допустима, но неоснователна по същество. С обжалваното определение е прието, че частната жалба срещу определението на СГС за отказ да се допусне увеличение на иска, предявен от наследодателката на частните жалбоподатели е недопустима, тъй като се касае до частичен иск. Определението на САС е правилно. С частна жалба вх. № 23060/20.02.2020г. е било обжалвано по реда на чл.274, ал.2 ГПК пред САС определение от 13.02.2020г. по гр.д. № 8597/2018г. на СГС в частта му, с която е оставено без уважение искането на П. И. Р., Р. И. Р. и Й. П. Р. за допускане на увеличение на предявения от общия им наследодател М. И. Р. иск с правно осн. чл.226, ал.1 КЗ /отм./. Видно от гр.д. № 8597/2018г. на СГС М. Р. е подала иск срещу Сдружение„Национално бюро на българските автомобилни застрахователи”за заплащане на обезщетение за претърпени неимуществени вреди от смъртта на И. Р. Й., причинена при ПТП, в размер на 100 000лв. – частичен иск от обща сума в размер 200 000лв. В хода на производството поради настъпила смърт на ищцата на нейно място са конституирани наследниците й – настоящите частни жалбоподатели. Те са направили искане за увеличение на осн.чл.214 ГПК на иска до размера на общата претенция от 200 000лв. С обжалваното определение СГС е оставил без уважение молбата по чл.214 ГПК. Произнасянето на САС е обусловено от вида на предявения иск, чието изменение се иска – частичен, и даденото по задължителен начин за съдилищата разрешение с т.7б от ТР №1/2013г. по тълк.д. № 1/2013г. на ОСГТК на ВКС, че в този случай не е налице преграждащо развитието на делото определение на първоинстанционния съд, който е отказал да допусне исканото увеличение на иска, поради което това определение не подлежи на обжалване с частна жалба. Следва да се има предвид, че съображенията на САС изцяло съответстват на цитираната задължителна практика на ВКС, като в съобразителната част на посоченото ТР изрично се изхожда единствено от разликата в обективните предели на силата на пресъдено нещо на решение по иск за цялото вземане и по частичен иск, а оттук и за възможността да се предяви иск за увеличения размер на спорното вземане в отделен процес. Повдигнатите от частните жалбоподатели въпроси относно характера на иска за обезщетяване на неимуществени вреди, качеството им на конституирани в хода на процеса универсални правоприемници на ищеца, касаят произнасянето по същество на СГС, което не може да бъде предмет на настоящата проверка по чл.274, ал.2 ГПК на определението на въззивната инстанция за оставяне без разглеждане на частната жалба срещу този акт на СГС. Предвид изложеното, съставът на Върховния касационен съд, Търговска колегия, първо отделение