Определение № 96 от 25.02.2020 г. на ВКС по т. д. № 301/2020 г.

Производството е по чл.274 ал.2 пр. второ вр. с пр. първо вр. с ал.1 т.1 ГПК. Образувано е по частна жалба на Х. Н. К. против определение № 338/28.01.2019 г. по т.д.№ 2579/2019 г. на състав на ІІ т.о. на ВКС, с което е оставена без разглеждане подадената от същата страна молба за отмяна, на основание чл.303 ал.1 т.1 ГПК, на влязло в сила решение № 2110/08.11.2013 г. по гр.д.№ 1234/2013 г. на Софийски апелативен съд. Жалбоподателката оспорва правилността на атакуваното определение, изразявайки общо несъгласие с мотивите му. Ответната страна – Гаранционен фонд – оспорва частната жалба, споделяйки мотивите на атакуваното определение. Върховен касационен съд, първо търговско отделение констатира,че частната жалба е подадена в срока по чл.275 ал.1 ГПК, от легитимирана да обжалва страна и е насочена срещу валиден и допустим, подлежащ на обжалване, като преграждащ производството по отмяна, съдебен акт. За да остави молбата за отмяна без разглеждане, съставът на ІІ т.о. на ВКС е приел, че посоченото от страната обстоятелство - Тълкувателно решение № 1/21.06.2018 г. по тълк.дело № 1/2016 г. на ОСНГТК, относно кръга лица, материално легитимирани да получат обезщетение за неимуществени вреди от причинена на техен близък смърт, разширен спрямо предходно постановените ППВС № 4/25.05.1961 г. и ППВС № 5/24.11.1969 г., не може да се квалифицира като такова по смисъла на чл.303 ал.1 т.1 ГПК, съгласно изрично приетото в т.1 на ТР № 7/31.07.2017 г. по тълк.дело № 7/2014 г. на ОСГТК на ВКС. Доколкото извършената тълкувателна дейност не съставлява сама по себе си факт или обстоятелство в обхвата на фактическия състав по иска, в случая - с правно основание чл.226 КЗ / отм./, нито писмено доказателство за такъв факт, то същата не може по естеството си да се отнесе към обстоятелство по смисъла на чл.303 ал.1 т.1 ГПК, нито към което и да било друго основание за отмяна по същата разпоредба. Атакуваното определение е правилно и следва да бъде потвърдено. С влязлото в сила решение, чиято отмяна се иска, искът на молителката, с правно основание чл.226 ал.1 КЗ / отм./ е отхвърлен, поради недоказана активна материалноправна легитимация на лице от кръга лица, с право на обезщетяване, съгласно преждецитираните Постановления на ВС, предвид родствената й връзка с починалия – нейн дядо. С ТР № 1/21.06.2018 г. по тълк.дело № 1/2016 г. на ОСНГТК бе прието, че освен лицата по ППВС № 1/1961 г. и № 5/1969 г. / като ППВС № 2/1984 г. е прогласено за изгубило сила / обезщетение за неимуществени вреди следва да се присъди по изключение и на всяко друго лице, което е създало трайна и емоционална връзка с починалия и търпи от неговата смърт продължителни болки и страдания, които в конкретния случай е справедливо да бъдат обезщетени. Безспорно осъществената с ТР № 1/2018 г. на ОСНГТК тълкувателна дейност е в разрив с приетото от съда с влязлото в сила решение,макар последното да е в съответствие със задължително за същия тълкуване към момента на постановяване на въззивното решение. Неправилното приложение на закона, като резултат от тълкуването му, е порок на постановения акт, но не и обстоятелство, относимо към фактическата страна на спора, нито писмено доказателство за такова обстоятелство. Отмяната по Глава ХХІV ГПК е извънреден процесуален способ за извънинстанционен контрол на неправилни съдебни решения, но на изчерпателно изброените в чл.303 ал.1 и чл.304 ГПК основания, между които не е нарушението на материалния закон. Това е и обобщено логиката на постановеното в т.1 на ТР № 7/31.07.2017 г. по тълк.дело № 7/2014 г. на ОСГТК на ВКС, с което предходният, а и настоящият състав са длъжни да се съобразят: последващо тълкувателно решение, с което е дадено задължително тълкуване на приложим по делото закон в смисъл, различен от възприетия в решението, не е основание за отмяна на влязло в сила съдебно решение. След като твърдението на страната е относимо към неправилност, поради нарушение на материалния закон, то очевидно по естеството си не може да се отнесе към основанията по чл.303 ал.1 т.1 ГПК, нито към друго, съгласно същата разпоредба. Следователно, молбата за отмяна не съдържа н а д л е ж н и твърдения за наличие на основанието за отмяна по чл.303 ал.1 ГПК, поради което като недопустима следва да се остави без разглеждане, съгласно приетото в т.10 на ТР № 7/31.07.2017 г. по тълк.дело № 7/2014 г. на ОСГТК на ВКС. Водим от горното, Върховен касационен съд, първо търговско отделение