Определение № 13572 от 13.12.2024 г. на ВАС по адм. д. № 11419/2024 г.

Производството е по реда на чл. 229 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/. Образувано е по частна жалба на А. С. Б. от гр. София, чрез процесуален представител, срещу разпореждане [номер] от 14.11.2024г. по адм. дело № 9776/2024г. на Административен съд София-град, с което на осн. чл158, ал.3 АПК е оставена без разглеждане подадената от него жалба, въз основа на която е образувано адм. дело № 9776/2024г. Ответната страна-Комисия за защита от дискриминация /КЗЛД/, не е взела становище. Частната жалба е процесуално допустима, а разгледана по същество е основателна. За да остави без разглеждане подадената молба съдът е приел, че жалбоподателят не е отстранил констатираните нередовности по чл. 150 от АПК – не е означил обжалвания акт- не е посочил кой конкретно административен акт обжалва, не е индивидуализирал органа който го издава и датата на издаване; не е указал в какво се състои незаконосъобразността на обжалвания АА-конкретни пороци на акта, не е формулирал допустимо искане до съда- петитум на жалбата, което да съответства на изложените в жалбата обстоятелства. В конкретния казус още в първоначалната жалба е посочил предмета на оспорване –мълчалив отказ на КЗЛД да се произнесе по същество( т.е. с решение) по подадена от него жалба вх.№44-00-1335 до КЗЛД. Независимо от това след получаване от стана на оспорващия на разпореждане на АССГ от 06.11.2024г. за отстраняване на нередовности в жалбата с указан 7-дневен срок от съобщаването, Б. в молба от 07.11.2024г. отново изрично е посочил предмета на оспорване- мълчалив отказ на КЗЛД да се произнесе по същество по подадена от него жалба вх.№44-00-1335 до КЗЛД. При така визирания предмет на оспорване, не необходимо указване на конкретни пороци на мълчаливия отказ, а искането до съда е ясно от съдържанието на жалбата и уточняващата молба. При тези данни приложената от АССГ норма на чл.158, ал.3 АПК не съответства на установените факти по делото във вр. с изложените от съда мотиви при извършената от него проверка редовността на жалбата. Друг е въпроса дали са налице основания за недопустимост на жалбата, но установяването на такива е в правомощията на първостепенния съд в хода на производството. Предвид горното обжалваното определение следва да бъде отменено като неправилно по смисъла на чл.209, т.3 във връзка с чл.236 от АПК, а делото върнато на същия съдебен състав за продължаване на съдопроизводствените действия по отношение жалбата на А. С. Б., като съдът следва да изпълни задължението си по чл.159 АПК, като извърши преценка за допустимост на жалбата, и евентуално да разгледа спора по същество. По изложените съображения и на основание чл.221, ал.2, изр. първо, предл. второ, вр. чл.236 АПК, Върховният административен съд, пето отделение