Определение № 50306 от 27.10.2022 г. на ВКС по гр. д. № 4718/2021 г.

Производството е по чл. 307 ГПК. Образувано е по молба на Т. Ж. Ц. за отмяна на влязло в сила решение № 2744/04.05.2020 г. по гр.д. № 5274/2019 г., с което Софийски съд, потвърждавайки първоинстанционното решение, е отхвърлил иска по чл. 2б ЗОДОВ на Т. Ж. Ц. срещу Административен съд София-град (АССГ) и Върховен административен съд (ВАС) за сумите 3 500 лв. - обезщетение за неимуществени вреди от продължило извън разумния срок разглеждане на адм.д. № 6621/2014 т по описа на АССГ и 1 500 лв. – обезщетение за неимуществени вреди от продължило извън разумния срок разглеждане на адм.д. № 582/2017 г. по описа на ВАС. Молителят обосновава искането с твърденията, че това решение е неправилно и противоречи на друго, също влязло в сила решение по гр.д. №7347/2019 г. на Софийски градски съд. Ответникът АССГ, ответник и по молбата, възразява, че Върховният касационен съд не следва да допуска до разглеждане молбата. Първо, тя е бланкетна, а изложените в нея твърдения са недостатъчни, за да индивидуализират основание за отмяна по чл. 303 или по чл. 304 ГПК. Второ, е просрочена. Възразява и по нейната основателност. Ответникът ВАС възразява, че е неоснователна, доколкото между двете влезли в сила решения е изключен и субективния, и обективния идентитет. Настоящият състав счита, че следва да я допусне до разглеждане по същество. Първо, молбата съдържа надлежни твърдения за основанието по чл. 303, ал. 1, т. 4 ГПК – две влезли в сила решения, които си противоречат. Второ, подадена е от процесуално легитимирана страна. Молителят е ищец по решението, което счита за неправилно, и с което исковете срещу АССГ и ВАС са отхвърлени. Трето, спазен е 3-месечният срок по чл. 305, т. 4 ГПК. Той има за начало 14.07.2021 г. - датата, на която е влязло в сила решение № 264749/14.07.2021 г. на Софийски градски съд, а молбата е подадена на 19.07.2021 г. Налице са и останалите предпоставки за нейната редовност и допустимост на молбата за отмяна, а дали твърденията на молителя са годни да покрият основанието по чл. 303, ал. 1, т. 4 ГПК, е въпрос по същество. При тези мотиви, съдът