Определение № 46 от 26.03.2018 г. на ВКС по н. д. № 270/2018 г.

Производството е по реда на чл.44, ал.1 от НПК. С определение от 04.01.2018 т. по анд № 1/18 г. Районния съд-Кула прекратил производството по делото и изпратил същото на Районния съд-Берковица по подсъдност. С определение от 01.03.2018 г. по анд № 10/18 г. БРС прекратил производството по делото и изпратил същото на ВКС, с оглед правомощията му по чл.44, ал.1 от НПК. Прокурорът при Върховната касационна прокуратура писмено е изразил становище, че делото е подсъдно на КРС. За да се произнесе ВКС, първо наказателно отделение взе предвид следното: Делото е образувано по жалба на Р. К. С. против наказателно постановление № 1188 от 05.12.2017 г. на директора на Регионална дирекция по горите-Берковица. В обстоятелствената част на постановление е отразено, че Р. С. е извършил нарушение на чл.211, ал.3 от Закона за горите, за което е санкциониран съответно. На същото място ясно е указано, че нарушението е извършено и открито на 10.11.2017 г. в община Кула. Като съобрази горното и след проверка на относимите обстоятелства, Върховният касационен съд, първо наказателно отделение установи: Многократно ВКС е вземал отношение по това, че по въпросите за подсъдността съдът се произнася, като изхожда от обстоятелствената част на обвинението/наказателното постановление – чл.42, ал.1 от НПК, във връзка с чл.84 от ЗАНН, защото в последно посочения закон няма особени правила за производството пред съда по разглеждане на жалби срещу наказателни постановления, в това число и такива по въпросите за подсъдността. Безспорно е, че в оспореното наказателно постановление се съдържат данни за времето и мястото на извършване на претендираното нарушение – 10.11.2017. в община Кула, поради което и КРС е следвало да съобрази казаното дотук. Водим от горното и на основание чл.44, ал.1 от НПК, Върховният касационен съд, първо наказателно отделение