Определение № 4400 от 03.10.2024 г. на ВКС по гр. д. № 3133/2024 г.

Производство по чл. 307, ал. 1 ГПК. Образувано е по молба, вх. № 219815/04.07.2024 г. по регистъра на Софийски районен съд (СРС), подадена от Х. П. С. за отмяна, на основание чл. 303, ал. 1, т. 1 ГПК, на влязлото в сила решение № 6295 от 07.12.2023 г. по гр. д. № 9984/2019 г. на Софийски градски съд (СГС), II - Б състав (поправено по реда на чл. 247 ГПК с решение от 13.06.2023 г. по същото дело) в частта, с която след частична отмяна на решение № 2014 от 10.02.2023 г. по гр. д. № 20924/2022 г. на СРС, 25 състав е осъден молителя да заплати на основание чл. 203, ал. 2 КТ във вр. чл. 45 ЗЗД и чл. 86, ал. 1 ЗЗД на „Арт Енд Декор“ ЕООД с ЕИК[ЕИК] и седалище [населено място] общо сумата от 3 219. 95 лв., която неправомерно е получена от С. чрез осъществени от него два банкови превода с имущество на дружеството – негов работодател, ведно със законната лихва върху сумата от 14.04.2022 г. до изплащането й и сумата от 975. 84 лв. – лихва за забава върху главницата за времето от 14.04.2018 г. до 08.04.2021 г. Ответната страна по молбата – „Арт Енд Декор“ ЕООД чрез адв. Й. в отговора по чл. 306, ал. 3 ГПК я счита за недопустима, а по същество – за неоснователна. Върховният касационен съд, като обсъди по реда на чл. 307, ал. 1 ГПК наличието на предпоставките за допустимост на подадената молба за отмяна, приема следното: Молбата за отмяна на горепосоченото влязло в сила решение е процесуално недопустима като съображенията за това са следните: Страната иска отмяна на влязлото в сила решение на градския съд като се позовава на основанието по чл. 303, ал. 1, т. 1 ГПК и твърди наличие на ново обстоятелство от съществено значение за делото. Сочи, че същото се състои в неправилната преценка от решаващия състав на въззивната инстанция на датата на депозиране на исковата молба (чиято дата е от 2022г., а не от 2021г., както е приел съдът), с която са предявени осъдителните искове (главен и акцесорен), обусловила и неправилния според молителя извод, че предявените искове не са погасени по давност (отнесени към началото на давностния срок, приет от СГС да тече от 25.04.2016 г., когато е прекратено трудовото правоотношение с работника С. поради установената имуществена щета за работодателя – търговско дружество) и са основателни. Искането за отмяна се обосновава с аргументи, че молбата на страната за поправка на очевидна фактическа грешка в постановеното въззивно решение досежно датата на сезирането (на ИМ) е оставена без уважение по реда на чл. 247 ГПК. Съгласно разпоредбата на чл. 303, ал. 1, т. 1 ГПК заинтересованата страна може да поиска отмяна на влязло в сила решение, когато се открият нови обстоятелства или нови писмени доказателства от съществено значение за делото, които не са могли да бъдат известни при решаването му или с които страната не е могла да се снабди своевременно. Под „обстоятелства“ законът разбира факти от действителността, които имат спрямо спорното правоотношение значението на юридически или доказателствени факти. Погрешното възприемане от СГС на датата (в случая годината) на депозиране на исковата молба, с която са предявени исковете срещу молителя не е ново обстоятелство по смисъла на цитираната разпоредба, а е оплакване за неправилност на решението, поради допуснато от съда нарушение на съдопроизводствените правила, което по естеството си представлява основание за касационно обжалване по чл. 281, т. 3 ГПК, но не и основание по чл. 303, ал. 1 ГПК за отмяна на влязло в сила решение. Ето защо се налага, че отсъстват конкретни и надлежни твърдения, обосноваващи наличието на визираното от молителя основание по чл. 303, ал. 1, т. 1 ГПК – т.е. на нови обстоятелства, респ. на нови писмени доказателства по смисъла на цитираната норма. Доводите на молителя не удовлетворяват и друго предвидено в чл. 303, ал. 1 ГПК основание за отмяна на влязлото в сила решение, поради което и молбата за отмяна следва да бъде оставена без разглеждане. Според постановките по т. 10 от ТР № 7/31.07.2017 г. по тълк. д. № 7/2014 г. на ОСГТК на ВКС, молба за отмяна, съдържанието на която препраща към законовия текст на чл. 303, ал. 1 ГПК, без да са изложени факти, които могат да бъдат подведени под някое от изчерпателните основания по чл. 303, ал. 1 ГПК, е недопустима и следва да бъде оставена без разглеждане. Там е разяснено също, че недопустима ще е и молбата за отмяна, с която се релевират касационни основания за неправилност на решението, тъй като същите не са обхванати от хипотезите на чл. 303, ал. 1 ГПК. Като процесуално недопустима молбата за отмяна следва да се остави без разглеждане. Ответната страна по молбата за отмяна не претендира разноски. Воден от горното, Върховният касационен съд, състав на III г. о.