Определение № 22 от 15.01.2018 г. на ВКС по д. № 100/2018 г.

ВКС15.01.2018 г.докладчик Мария Иванова

Диспозитив

ОТМЕНЯ разпореждане от 20.10.2017 г. постановено по възз. гр. д. № 327/2017 г. на Апелативен съд -П. за издаване на изпълнителен лист въз основа на невлязлото в сила въззивно решение по възз. гр. д. №327 /2017 г. в полза на В. М. Л. срещу Прокуратурата на РБ за сумата от 15 000 лв. със законната лихва върху нея, считано от 22.06.2011 г. до окончателното й изплащане и вместо него постановява: ОСТАВЯ без уважение молбата В. М. Л. от [населено място] за издаване на изпълнителен лист срещу Прокуратурата на РБ въз основа на невлязлото в сила въззивно решение по възз. гр. д. № 327/2017 г. по описа на П.. ОБЕЗСИЛВА издадения на 20.10.2017 г. изпълнителен лист. ОПРЕДЕЛЕНИЕТО е окончателно. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ:

Мотиви

Производството е по реда на чл. 274, ал. 2 ГПК. Образувано е по частна жалба на Прокуратурата на РБ срещу разпореждане от 20.10.2017 г. по възз. гр. д. № 327/2017 г. на Апелативен съд – П. /П./ за издаване на изпълнителен лист въз основа на невлязлото в сила въззивно решение по посоченото дело. В частната жалба се сочи, че разпореждането е неправилно, тъй като не е съобразена императивната разпоредба на чл. 243, ал. 2 ГПК. Ответникът по частната жалба В. Л., не изразява становище. Частната жалба е подадена в срок и е процесуално допустима. Разгледана по същество е основателна, поради следното: Съгласно императивната разпоредба на чл. 243, ал. 2 ГПК не се допуска изпълнение на невлязло в сила решение, когато ответник е държавно учреждение. В случая, изпълнителният лист е издаден въз основа на невлязло в сила въззивно решение и е против държавно учреждение - Прокуратурата на Република България. Нормата на чл. 243, ал. 2 ГПК е изрична и императивна. Формулировката е обща и не касае само първоинстанционните, а всички решения. Възможността да се издаде изпълнителен лист въз основа на невлязло в сила въззивно решение съгласно общото правило на чл. 404, ал. 1 ГПК съставлява допуснато от закона / а не от съда/ предварително изпълнение. Затова е без значение в коя глава се намира забраната за допускане предварително изпълнение срещу държавата, държавни учреждения и лечебни заведения по чл. 5, ал. 1 от Закона за лечебните заведения. Със специалната норма на чл. 243, ал. 2 ГПК е установено изключение от общото правило на чл. 404, ал. 1, т. 1 ГПК поради това, че държавните учреждения са на бюджетна издръжка. С оглед на изложеното, издаването на изпълнителен лист въз основа на невлязло в сила съдебно решение срещу тази категория ответници е недопустимо / в т. см. - опр. № 247/08.04.2013 г. по ч. т. д. № 970/2012 г. на ВКС, II т. о., опр. № 345/03.07.2012 г. по гр. д. № 325/2012 г., I г. о., опр. № 488/22.07.2013 г. по ч. гр. д. № 4594/2013 г., IV г. о., опр. № 397/09.06.2014 г. по гр. д. № 3328/2014 г., III г. о., опр. № 187/04.03.2014 г. по т. д. № 107/2014 г. I т. о., опр. № 439/14.07.2014 г. по ч. гр. д. № 4170/2014 г., I г. о. и др./. Прокуратурата на РБ е държавно учреждение и при този й статут въззивният съд е следвало да откаже издаването на изпълнителен лист по невлязлото в сила въззивно решение. Обжалваното разпореждане на П. за издаване на изпълнителен лист е незаконосъобразно и следва да се отмени, а изпълнителният лист - да се обезсили. Поради изложеното, Върховният касационен съд, състав на трето гражданско отделение

Цитирани разпоредби

5