Определение № 10299 от 19.10.2026 г. на ВАС по адм. д. № 9025/2026 г.

Образувано е по частна жалба на Д. С. К. против определение № 833/17.06.2026 г., постановено по адм. д. № 366/2026 г. по описа на Административен съд София-област. Поддържат се оплаквания за неправилност на обжалваното определение като се иска отмяната му и връщане на делото на административния съд за продължаване на съдопроизводствените действия. Ответниците – директорът на РЗИ – Добрич, директорът на РЗИ - Монтана и изпълнителния директор на ИА „Медицински надзор“, чрез пълномощника главен юрисконсулт Сайков, в писмени отговори изразяват становище за неоснователност на частната жалба и правилност на обжалваното определение. Последният претендира присъждане на разноски. Останалите ответници по частната жалба не изразяват становище по същата. Върховният административен съд, състав на шесто отделение намира частната жалба за подадена от надлежна страна, в срока по чл. 230 АПК, при отсъствие на процесуални пречки за нейното разглеждане и наличие на всички положителни процесуални предпоставки по възникване и упражняване правото на оспорване, поради което е процесуално допустима. Разгледана по същество на основанията посочени в нея и след проверка на определението за валидност, допустимост и правилност е неоснователна. С обжалваното определение № 833/17.06.2026 г., постановено по адм. д. № 366/2026 г. Административен съд – София-област е оставил без разглеждане жалбата на Д. С. К. лично и в качеството й на родител и законен представител на малолетната Н. Н. С., срещу бездействия на административни органи (РЗИ-София, РЗИ-Монтана, РЗИ-Добрич, ИА „Медицински надзор“, Министерство на здравеопазването), както и на органи на медицинската експертиза (ТЕЛК - Берковица, ТЕЛК - Добрич, ТЕЛК - Велико Търново и НЕЛК). За да постанови оспореното определение, съдът е приел, че е сезиран с недопустима поради липса на предмет жалба. Посочено е, че защитата по реда на чл. 256 от АПК е неприложима, доколкото предмет на иска по тази разпоредба е неоснователно бездействие, проявено чрез неизпълнение на произтичащо от закон или друг нормативен акт задължение за извършване на фактическо действие, като съдът е приел, че в случая не е налице такова бездействие на административен орган. Според първата инстанция в случая не се касае за извършване на фактическо действие, което органът дължи, а се касае за извършване на определени правни действия - неиздаване на експертни решения на медицинската експертиза, респективно незаконосъобразни според жалбоподателката експертни решения на медицинската експертиза, поради което е неприложим редът за защита по чл. 256, ал. 1 и ал. 2 АПК. Съдът е посочил, че за неизвършването на правни действия, за които административният орган е задължен по закон, респективно за издадени незаконосъобразни актове, реда за защита е чрез тяхното оспорване, като липсва правна възможност съдът да даде исканата от жалбоподателката защита по реда на чл. 256 АПК, защото не е налице годен предмет на обжалване. Определението е валидно, допустимо и правилно. Защитата срещу неоснователни бездействия на административен орган за извършване на фактически действия е уредена в раздел II, глава ХV на АПК. Производството по реда на чл. 256, ал. 1 и ал. 2 АПК цели да осигури защита на гражданите и организациите срещу бездействието на администрацията в хипотезата, когато административните органи са задължени да извършат предписани от закона или подзаконов нормативен акт действия. Правилно Административен съд София-област е приел, че предметът на защитата по чл. 256 от АПК е срещу неизвършването на дължими от административния орган по силата на закона или подзаконов нормативен акт фактически действия, като в обхвата на субективното право на защита по този ред не се включват дължимите от административния орган правни действия. В случая защитата, която се търси не е срещу неизвършването на фактически действия, а срещу неизвършването на правни такива. Първоинстанционният съд е сезиран с искане за прекратяване на бездействието на посочените органи във връзка с подадено от Д. К. искане за преосвидетелстване на нея и детето ѝ. Не са фактически по смисъла на чл. 256 от АПК, действия, които се състоят в отказ да се издаде административен акт, или отказ от административнопроизводствено действие, каквото представляват посочените в частната жалба действия по производството. Осъдителният иск, каквото по съществото си представлява искането по чл. 256 от АПК, в този случай е недопустим. С оглед гореизложеното правилен е изводът на съда, че редът за защита по чл. 256 АПК не е приложим относно неизвършването на правни действия, каквито са налице в процесния случай. Като е оставил без разглеждане подадената жалба и е прекратил производството, Административен съд София-област е постановил правилно определение, което следва да бъде оставено в сила. При този изход на спора искането на процесуалния представител на ответника Изпълнителна агенция „Медицински надзор“ за присъждане на юрисконсултско възнаграждение е основателно и следва да бъде уважено, като на основание чл. 143, ал. 3 АПК във вр. с чл. 78, ал. 8 ГПК във вр. с чл. 37 от Закона за правната помощ във вр. с чл. 25, ал. 3 от Наредбата за заплащането на правната помощ следва да бъде определено възнаграждение в размер на 40.90 евро за юрисконсултско възнаграждение за настоящото производство. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2, изр. 1, предл. 1 във вр. с чл. 236 АПК, Върховният административен съд, шесто отделение,