Определение по допустимост от 17.07.1995 г. на КС по к. д. № 18/1995 г.

Делото е образувано на 12 юли 1995 г. по искане на главния прокурор на Република България. Иска се задължително тълкуване на разпоредбата на чл. 120, ал. 2 от Конституцията на Република България в смисъл "подлежат ли на атакуване пред съдилищата всички административни актове, включително и тези, които по своя характер не са нормативни или индивидуални". Като основен и единствен мотив на искането се сочи, че "Досегашната практика на съдилищата е в смисъл, че по реда на чл. 120, ал. 2 от Конституцията могат да се атакуват пред тях само нормативните и индивидуални административни актове. Тази практика не е съобразена с разпоредбата на чл. 120, ал. 2 от Конституцията на Република България, с този текст е установена възможността гражданите и юридическите лица да обжалват пред съдилищата всички административни актове, които ги засягат, освен изрично посочените със закон". Конституционният съд намира, че е налице условието на чл. 149, ал. 1, т. 1 и чл. 150, ал, 1 от Конституцията, Искането е за задължително тълкуване на конституционна норма и главният прокурор е орган, овластен да сезира съда с искане за задължително тълкуване на Конституцията. Ето защо искането следва да се допусне. Необходимо е с оглед пълното изясняване на текста да се даде възможност на Народното събрание, Президента, Министерския съвет и Върховния съд да представят становища по делото. С оглед на изложеното Конституционният съд