Определение № 235 от 09.04.2012 г. на ВКС по т. д. № 187/2012 г.

Производството е образувано по частна касационна жалба на Г. И. Л. от [населено място] срещу определение №17 от 10.01.2012г. по ч. гр. д.20/12г. на Пазарджишки окръжен съд. Върховният касационен съд, състав на първо търговско отделение, след като обсъди данните по делото намира следното: Частната жалба е процесуално недопустима, поради което следва да бъде оставена без разглеждане. С определението, предмет на обжалване, постановено в производство по чл.419 ГПК, е потвърдено разпореждането на Пазарджишки районен съд, с което е уважено искането на [фирма] – [населено място] за незабавно изпълнение на заповед №2096/22.07.2011г., издадена въз основа на документ по чл.417 т.2 ГПК против длъжника Г. И. Л., като е отхвърлено искането за спиране на незабавното изпълнение. Обжалваният съдебен акт не е от категорията съдебни актове, за които е предвидена обжалваемост с частна касационна жалба. Частното касационно обжалване е регламентирано с разпоредбата на чл. 274, ал.3 ГПК, която въвежда изрична лимитивност при изброяване на определенията, подлежащи на касационен контрол. Определенията, с които съдът се произнася по жалба срещу разпореждане за допускане на незабавно изпълнение на заповед, издадена въз основа на документ по чл.417 ГПК не попадат в кръга на визираните в т.1 и 2 на текста, тъй като тези актове не са преграждащи, с тях не се дава разрешение по същество на друго производство, нито се прегражда развитието му. Следователно, това определение подлежи на двуинстанционно разглеждане, поради което след произнасяне на Пазарджишки окръжен съд е изчерпан реда за обжалване и постановения от него акт е влязъл в сила. Водим от гореизложеното Върховният касационен съд, състав на първо търговско отделение