Определение № 50008 от 27.01.2023 г. на ВКС по гр. д. № 1859/2022 г.

Производството е по чл. 248 ГПК. Образувано е по молба вх. № 510057 от 19.12.2022 г. на С. А. Б. за допълване на определение № 50492 от 15.12.2022 г. по чл. 288 ГПК, постановено по настоящото дело, като се иска да му бъде присъдена сумата 650 лв. за заплатено от него адвокатско възнаграждение за настоящата инстанция. В срока за отговор насрещната страна по молбата М. В. Б. не е взела становище. Върховният касационен съд, състав на ІІ г. о., за да се произнесе взе предвид следното: Молбата е подадена в срока по чл. 248, ал. 1 ГПК и е процесуално допустима, а разгледана по същество тя е основателна. С определение № 50492 от 15.12.2022 г. по гр. д. № 1859/2022 г. на ВКС, II г. о., не е допуснато касационно обжалване на въззивно решение № 27 от 07.02.2022 г. по в. гр. д. № 465/2021 г. на Смолянския окръжен съд в частта му относно иска по чл. 109 ЗС и е оставена без разглеждане касационната жалба на М. В. Б. срещу въззивното решение в частта му относно иска по чл. 59, ал. 1 ЗЗД. Видно от представения договор за правна защита и съдействие С. А. Б. е заплатил адвокатско възнаграждение в размер 650 лв. на упълномощения от него адвокат Е. В. за изготвения отговор на касационната жалба, в който е направено искане за присъждане на разноски. С посоченото определение съставът на ВКС е пропуснал да се произнесе по своевременно направеното искане за присъждане на разноски за адвокатско възнаграждение, които касаторката следва да му заплати съгласно правилата на чл. 78, ал. 3 и ал. 4 ГПК. По изложените съображения Върховният касационен съд, ІІ г. о.,