Определение № 11769 от 20.11.2025 г. на ВАС по адм. д. № 11105/2025 г.

Производството е по чл. 213а, ал. 7 от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по частна жалба от С. З. (S. Z.), гражданин на Република Турция, със съдебен адрес в гр. София, [населено място], подадена чрез пълномощника си адв. Й. Лалова, против определение № 1160 от 29.09.2025 г. по канд № 251/2025 г. на Административния съд София - област, с което съдът е оставил без разглеждане и върнал подадена от С. З. частна жалба срещу определение № 964 от 10.07.2025 г. по същото дело, постановено по реда на чл. 248 ГПК, вр. с чл. 144 АПК. Според частния жалбоподател определението не е връчено на страната по надлежния ред и в него неправилно е посочено, че не подлежи на обжалване, което е определил като съществено нарушение на съдопроизводствените правила. Жалбоподателят навежда твърдения, че Административният съд София-област неправилно сам се е произнесъл срещу допустимостта на постановено от същия съд определение относно искане за изменение на съдебен акт в частта за разноските. Това определение според С. З. подлежи на обжалване пред Върховния административен съд, тъй като с него за първи път е решен въпросът относно исканото изменение на съдебен акт в частта за разноските, а съдебният процес е двуинстанционен. Жалбоподателят излага съображения и по основателността на претенцията си. Иска отмяна на определението и връщане на делото на АССО със задължителни указания за допускане до разглеждане на подадената частна жалба. Претендира разноски за настоящото производство. Върховният административен съд, тричленен състав, приема частната жалба за процесуално допустима като подадена в срок, от надлежна страна и срещу подлежащ на обжалване съдебен акт. Разгледана по същество, тя е неоснователна. Видно е от данните по делото, че пред Административния съд София-област е образувано канд № 251/2025 год. по подадена от директора на Националното ТОЛ управление (НТУ) към Агенция "Пътна инфраструктура" касационна жалба против решение № 209 от 17.12.2024 г., постановено по НАХД166/2024 г. на Районен съд - Сливница, с което е отменено обжалвано от С. З. наказателно постановление за налагане на глоба по реда на Закона за пътищата за допуснато административно нарушение по Закона за движение по пътищата. Административният съд е разгледал жалбата в тричленен състав и се е произнесъл като касационна инстанция по реда на глава XII АПК, вр. с чл. 63в ЗАНН, вр. с чл. 208 АПК с решение, с което е оставил в сила решението на районния съд. С молба от 22.05.2025 г. С. З., чрез пълномощника си, е поискал изменение на постановеното по делото решение в частта за разноските. Съдът с определение № 964 от 10.07.2025 г. е оставил без уважение подаденото искане в производство по чл. 248 ГПК, вр. с чл. 144 АПК. Срещу това определение С. З., чрез пълномощника си, е подал частна жалба с вх. № 4597 от 16.07.2025 г. Административният съд София - област, тричленен състав, е мотивирал извод за недопустимост на частната жалба, тъй като обжалваното определение е постановено в производство по чл. 248, ал. 3 ГПК, вр. с чл. 144 АПК, поради което е окончателно. Същото е окончателно предвид чл. 248, ал. 3, пр. последно ГПК - поискано е изменение на съдебен акт, постановен в касационно производство, който е окончателен. Определението е правилно. Производството пред АССО се е развило по реда на глава XII АПК, вр. с чл. 63в ЗАНН. Съгласно тази разпоредба решението на районния съд подлежи на касационно обжалване пред административния съд на основанията, предвидени в Наказателно-процесуалния кодекс, и по реда на глава дванадесета от Административнопроцесуалния кодекс. Специалният Закон за административните нарушения и наказания препраща към приложението на АПК относно процесуалните правила за разглеждане на касационните жалби срещу постановени от районен съд актове по реда на ЗАНН. Глава XII АПК е озаглавена "Касационно производство". Според чл. 228 АПК за неуредените в тази глава въпроси се прилагат съответно разпоредбите за първоинстанционното производство. Според чл. 144 АПК за неуредените в този дял въпроси се прилага субсидиарно ГПК, т.е. и относно производството по чл. 248 ГПК. Предмет на спора е издадено от директора на НТУ към АПИ наказателно постановление, което е разгледано от районен съд като първа инстанция. Административинят съд София-област се е произнесъл като касационна инстанция и е извършил проверка на постановеното от районния съд решение, т.е. проведен е двуинстанционен съдебен контрол по съществото на оспорването. Съгласно чл. 223 АПК касационното решение е окончателно. Според чл. 248, ал. 1 ГПК в срока за обжалване, а ако решението е необжалваемо - в едномесечен срок от постановяването му, съдът по искане на страните може да допълни или да измени постановеното решение в частта му за разноските. Административният съд София - област е сторил това по искане на С. З. и се е произнесъл с определението от 10.07.2025 г. Същото е окончателно предвид разпоредбата чл. 248, ал. 3, пр. последно ГПК, защото е поискано изменение в частта за разноските на съдебен акт, постановен в касационно производство, който е окончателен. Тази разпоредба не нарушава двуинстанционният съдебен контрол, защото въпросът за отговорността за разноските е част от разрешаването на правния спор, поради което той следва именно главния спор в производството. Касационното решение е окончателно и законът не предвижда изключения от това правило. С постановяване на решението на касационната инстанция редовните средства за съдебен контрол са изчерпани. Ето защо с постановяване и на определението по чл. 248 ГПК, вр. с чл. 144 АПК средствата на съдебен контрол също са изчерпани. Неоснователно е възражението на частния жалбоподател, че съдът, постановил обжалваното определение, не може сам да се произнася по допустимостта на подадената срещу него частна жалба. Обжалваното пред настоящата инстанция определение е постановено по реда на чл. 213а, ал. 7 АПК. Съдията-докладчик, предвид обстоятелството, че се обжалва постановен именно от него съдебен акт, и предвид препращащата разпоредба на чл. 63в ЗАНН и приложимата на това основание разпоредба на чл. 213а, ал. 1 и 2 АПК, е извършил проверка на редовността и допустимостта на частната жалба и правилно я е оставил без разглеждане на основание чл. 215, т. 4 АПК - определението по чл. 248 ГПК, вр. с чл. 144 АПК не подлежи на обжалване. Предвид изложеното, обжалваното определение е правилно и следва да бъде оставено в сила. Разноски на частния жалбоподател не се дължат. Воден от горното, Върховният административен съд