Определение № 3362 от 18.06.2026 г. на ВКС по гр. д. № 1476/2026 г.

Производството е по чл.248 ГПК. Образувано е по молба вх.№ 10113/17.05.2026г. на адв. И. Д. като пълномощник на М. А. с искане за присъждане на разноски за адвокатско възнаграждение в производството по делото на ВКС. Насрещната страна по молбата – З. В., не е депозирала отговор. За да се произнесе по искането, Върховният касационен съд съобрази следното: Производството по гр.д.№ 1476/26г. е образувано по молба за отмяна на влязло в сила решение, подадена от З. В.. С влязло в сила на 28.05.20206г. определение № 2436/11.05.2026г. молбата е оставена без разглеждане, а производството по нея – прекратено. При този изход на спора на насрещната страна по молбата за отмяна се следват разноските по прекратеното дело. Съгласно представен договор за правна защита и съдействие на лист 11, М. А. е заплатил на адв. Д. в брой сумата 300 евро - възнаграждение за делото пред ВКС. Липсват обаче доказателства за представителната власт на адв. Д. за настоящото извънинстанционно производство – не е представено пълномощно за адв. Д., по силата на което нему е учредена представителна власт по отношение на М. А. за производството по чл. 307 вр. с чл.303 ГПК. По тази причина не може да се приеме, че заплатените от М. А. 300 евро за адвокатско възнаграждение представляват сторени в настоящото производство разноски за процесуално представителство, поради което и искането за присъждането им на основание чл. 78 ГПК е неоснователно. Воден от изложеното, съдът