Решение № 7401 от 02.07.2026 г. на ВАС по адм. д. № 2593/2026 г.

Производството е по чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба, подадена от С. Н. Т., жив. в гр. Плевен, чрез процесуален представител, срещу решение №251/26.01.2026 г. по адм.дело №856/2025 г. на Административен съд - Плевен, с което е отхвърлена исковата му молба против директора на РДГ - Ловеч с искане да бъде осъден ответникът да върне на ищеца иззетите на 10.10.2021 г.1. Билет за лов №323011, фабричен №0049246, издаден на Т. и валиден до 31.12.2019 год. и 2.Членска карта Б 0015027, заверена за 2018 год., 2019 год., 2020 год. и 2021 год. Касационният жалбоподател поддържа, че решението е неправилно - необосновано и постановено в нарушение на материалния закон, иска отмяната му, уважаване на предявения иск, присъждане на разноски за две съдебни инстанции. Ответникът по касационна жалба - директорът на Регионална дирекция по горите (РДГ) - Ловеч, в писмено възражение и писмени бележки чрез процесуален представител, иска оставяне на решението в сила, присъждане на юрисконсултско възнаграждение в размер на 100 евро, прави евентуално възражение за прекомерност на претендирания от другата страна адвокатски хонорар. Върховният административен съд, пето отделение, като прецени допустимостта на касационната жалба и наведените в нея отменителни касационни основания, съгласно чл. 209 от АПК, приема касационната жалба за процесуално допустима, като подадена в срок и от надлежна страна. За да се произнесе по съществото на касационната жалба, съдът взе предвид следното: За да постанови обжалваното решение, АС е приел, че предявеният от Т. иск по чл.256, ал.1 АПК срещу директора на РДГ - Ловеч с искане за връщане на иззети на 10.10.2021 г. ловен билет и членска карта е допустим, но неоснователен. Съдът е приел, че вещите са иззети при констатирано нарушение на Т. по Закона за лова и опазване на дивеча (ЗЛОД), за което му е издадена наказателно постановление № 728/16.12.2021 г. на директора на РДГ, с което за административно нарушение по чл.84, ал.1, предложение трето от ЗЛОД на Т. е наложена глоба в размер на 200 лева и лишаване от право на ловуване за срок от три години. Наказателното постановление е било обжалвано и е влязло в сила на 17.10.2024 г. Ищецът твърди, че на основание чл.29а ЗАНН следва ответникът при изпълнение на наказанието "лишаване от право на ловуване" да приспадне времето, през което е бил лишен от правото да ловува чрез изземане на ловния билет и членска корта, а от своя страна ответникът не е извършил подобно приспадане с наказателното постановление и твърди, че предвид специалните норми на ЗЛОД изземането на билета и членската карта не са довели до фактическо лишаване от правото на лов, поради което не са налице основания за приспадането на претендирания срок и съответно връщане на ловния билет и членската карта. АС е стигнал до извод, че ищецът претендира от органа освен връщането на иззетите документи и възстановяване на правото на лов, след което е обсъдили изискванията за упражняване на право на лов, включително и заверката на ловен билет ежегодно, като е изложил и доводи относно условията за заверка на ловния билет и членската карта съгласно ЗЛОД. АС е формирал извод, че по реда на чл.256 и следващите АПК може да се иска само извършване на фактическо действие, което административният орган е длъжен да изпълни, когато същото следва пряко от задължение по нормативен акт. В случая се иска и извършване на правно действие освен фактическото предаване на вещите - а именно действия по заверяване на ловен билет и членска карта, поради което ищецът не може да защити правата си по реда на чл.256 АПК. Решението е правилно като краен резултат, макар и настоящият съдебен състав да не споделя всички мотиви на АС. Действително ищецът не е претендирал заверка на ловния билет и членската карта, а единствено връщане на двата документа, поради което изложените мотиви за заверката им са неотносими към настоящия правен спор. Но искането за връщане на документи е мотивирано с искане за приспадане по реда на чл.29а ЗАНН на период от време, описан по- горе от срока на наложеното наказание "лишаване от право за ловуване", което приспадане не е направено от ответника с влязлото в сила наказателно постановление. От своя страна ответникът излага доводи, защо в случая липсват основания за приспадане на периода от изземване на документите до влизане в сила на наказателното постановление от срока на наказанието "лишаване от право на ловуване". Тоест искането на ищеца е за извършване на правно действие - приспадане на описания по- горе срок по реда на чл.29а ЗАНН, за да бъдат върнати документите, а не просто фактическото им връщане. Следователно доводите на АС за наличие на искане за извършване на правно действие от ищеца са правилни като краен резултат, както и мотивите за несъвместимостта на това искане със защитата по чл.256 АПК. Предвид изложеното искът правилно е отхвърлен като краен резултат, независимо от неточността в мотивите и диспозитива, в който е отхвърлена искова молба, вместо предявения иск. Посочените неточности обаче не съставляват касационни основания и решението като правилно следва да бъде оставено в сила. С оглед изхода на спора няма възможност за присъждане на направените от касатора разноски. На РДГ - Ловеч следва да се присъди претендираното юрисконсултско възнаграждение в размер на 100 евро, предвид разпоредбите на чл. 37 от Закона за правната помощ, във вр. с чл. 24 от Наредбата за заплащането на правната помощ, платимо от касатора. По изложените съображения и на основание чл. 221, ал. 2 АПК, Върховният административен съд, пето отделение