Определение № 11987 от 26.11.2025 г. на ВАС по адм. д. № 6210/2025 г.

Производството е по чл.176а АПК. Постъпило е искане от 24.10.2025 година от адв. Т. Ташев за допълване на решение №10313/23.10.2025 г. по адм. дело №6210/2025 г. на Върховния административен съд, пето отделение в частта за разноските, като бъде осъден Държавен фонд "Земеделие" да му заплати адвокатско възнаграждение за оказаната безплатна адвокатска помощ на ответника по касация. Ответникът по искането - заместник - изпълнителния директор на Държавен фонд „Земеделие“ /ДФЗ/, чрез процесуален представител, в писмен отговор поддържа, че искането е неоснователно и недопустимо. Върховният административен съд, пето отделение, намира искането за допълване на решението в частта за разноските за недопустимо. Искане за присъждане на адвокатско възнаграждение по реда на чл.38 ЗА не е формулирано в отговора на касационната жалба, нито в съдебно заседание, нито в друг документ, предхождащ определението за даване ход по същество на делото. Нещо повече - искането за пръв път се формулира на 24.10.2025 г. след обявяване на съдебното решение на 23.10.2025 година. Искането за допълване е недопустимо поради липса на абсолютна процесуална предпоставка за допустимостта му - да е направено своевременно искане за присъждане на разноски или адвокатско възнаграждение преди даване ход на съдебните прения, по което съдът да е пропуснал да се произнесе / по аргумент от т.11 от ТР 6/2022 от 06.11.2013 г. на ОСГКТК на ВКС/. Предвид изложеното и на основание 176а, ал.3 АПК Върховният административен съд, пето отделение