Определение № 1009 от 06.03.2024 г. на ВКС по гр. д. № 459/2024 г.

Производството е по чл. 274, ал. 2 ГПК. Образувано е по частна жалба вх. № 16230/11.12.2023 г. на „Водоснабдяване и канализация“ ЕАД, представлявано от юрисконсулт Д. З., срещу определение № 3631/20.11.2023 г. по гр. д № 4474/2023 г. на ВКС, I г.о., с което не е допусната до разглеждане подадената от жалбоподателя молба за отмяна вх. № 7081/31.07.2023 г. на влязло в сила решение № 419/28.11.2022 г. по гр. д. № 116/2022 г. на Районен съд – Несебър и производството по делото е прекратено. В частната жалба се правят оплаквания за неправилност и необоснованост на обжалваното определение. Твърди се, че не е извършена проверка по реда на чл. 307, ал. 1 ГПК за наличието или липсата на предпоставките за допускане до разглеждане на молбата за отмяна. Съдът е следвало да даде указания да поясни изложението си, в случай че било невъзможно изложените в молбата обстоятелства да обосноват някое от посочените основания за отмяна по чл. 303, ал. 1, т. 1 – 7 ГПК. Поддържа се и неправилност на определението по отношение на приетото от съда, че молбата е подадена след срока по чл. 305, ал. 1, т. 1 ГПК, доколкото първоинстанционното решение е обжалвано и впоследствие е потвърдено с влязло в сила решение № 562/02.05.2023 г. по гр. д. №392/2023 г. на ОС-Бургас, а молбата за отмяна е подадена на 28.07.2023 г., т. е. преди изтичането на тримесечния срок по чл.305, ал.1, т.1 ГПК. Върховният касационен съд, състав на Второ гражданско отделение намира следното: Частната жалба е подадена в срока по чл. 275 ГПК, от надлежна страна и срещу подлежащ на обжалване съдебен акт съгласно чл. 274, ал. 2 ГПК, поради което е процесуално допустима. Разгледана по същество, частната жалба е основателна. С обжалваното определение е прието, че недопустимостта на молбата за отмяна произтича от невъзможността изложените от молителя обстоятелства да се подведат под някое от изчерпателно посочените основания за отмяна по чл. 303, ал. 1, т. 1- т. 7 ГПК. Посочено е, че съдържащите се в молбата оплаквания, представляват основания за неправилност по чл. 281, т. 3 ГПК и за недопустимост на решението на първоинстанционния съд, без да обхващат някоя от хипотезите на чл. 303, ал. 1 ГПК. Прието е още, че посоченото от молителя писмено доказателство представлява договор, сключен на 09.11.2022 г., по който „ВиК“ ЕАД е страна. След като е участвал при сключването на договора, молителят е знаел за сделката и е разполагал с установяващото я писмено доказателство още в деня на сключването. Съдебното дирене е приключило на 16.06.2022 г., когато е проведено последното заседание, първоинстанционното решение е постановено на 28.11.2022 г., връчено е на страните на 13.12.2022 г. и е влязло в сила, като необжалвано, на 30.12.2022 г. От тази дата е започнал да тече тримесечният срок по чл. 305, ал. 1, т. 1 ГПК и е изтекъл на 30.03.2023 г., поради което молбата за отмяна, подадена на 28.07.2023 г., е просрочена. Обжалваното разпореждане е неправилно. В молбата за отмяна на влязлото в сила решение се съдържа твърдение за наличие на основанието по чл. 303, ал. 1, т. 1 ГПК, обосновано с ново писмено доказателство от съществено значение за изхода на делото. Молителят е представил това доказателство - Споразумение № 2 от 09.11.2022 г., сключено с инвеститора П. И.,като е посочил, че е относимо към допустимостта и основателността на иска по чл.109 ЗС. С това е изпълнил указанията на т. 10 от ТР №7 от 31.07.2017 г. по тълк. д. №7/2014 г. по ОСГТК на ВКС за редовност на молбата за отмяна. Както е посочено в обжалваното определение, въпросът дали споразумението от 09.11.2022 г. представлява нововъзникнало или новооткрито обстоятелство, е от значение при преценка по същество, по който съдът следва да се произнесе по реда на чл. 307, ал. 2 ГПК. По отношение на извода за недопустимост на молбата за отмяна на влязлото в сила решение, поради неспазване на преклузивния срок по чл. 305, ал. 1, т. 1 ГПК, следва да се има предвид, че производството по делото се е развило на две инстанции. На 02.05.2023 г. е постановено въззивно решение № 562 по в. гр. д. №392/2023 г. по описа на ОС-Бургас, с което е потвърдено първоинстанционното решение. Оттук и атакуваното с молбата за отмяна въззивно решение, като необжалваемо, е влязло в сила с постановяването му. Молбата за отмяна е подадена на 28.07.2023г. - преди изтичането на тримесечния срок, предвиден в разпоредбата на чл. 305, ал. 1, т. 1 ГПК, считано от влизането в сила на решението. При това положение не е налице просрочие, което да обоснове извод за недопустимост. Обжалваното определение следва да бъде отменено, а делото следва да се върне на състава ВКС, І г.о. за продължаване на съдопроизводствените действия по разглеждане на молбата за отмяна. По изложените съображения, Върховният касационен съд, състав на II г. о.