Определение № 234 от 13.06.2022 г. на ВКС по гр. д. № 2497/2020 г.

Производството е по чл. 247 и чл. 251 ГПК. Образувано е по молба с вх. № 4630 от 27.05.2022 г., подадена от К. Е. Х.. С молбата се иска поправка на допусната очевидна фактическа грешка и тълкуване на постановеното по настоящото дело определение № 27 от 01.02.2022 г. Постъпило е становище от Комисията за защита от дискриминация, в което се сочи, че по искането вече е налице произнасяне на ВКС, освен това молителят няма правен интерес за тълкуване, тъй като с разпореждане № 1573 от 23.10.2020 г. на председателя на КЗД е образувана преписка № 550/2020 г. по жалбата на К. Е. Х. с вх. № 3628 от 16.11.2017 г. във връзка с изложените в жалбата признаци „лично положение” и „възраст“ по чл. 4, ал. 1 ЗЗДискр., а евентуална поправка в определение № 387 от 08.10.2020г. не би довела до промяна при образуването на преписка пред КЗД. Настоящият състав на ВКС, III г. о., като взе предвид доводите на молителя и данните по делото намира, че молбата е неоснователна по следните съображения: С определение № 27 от 01.02.2022 г. е оставена без уважение молба с вх. № 68586 от 11.11.2021 г. на К. Е. Х. за поправка на очевидни фактически грешки, допълване и тълкуване на определение № 387 от 08.10.2020 г., като неоснователна. Очевидна фактическа грешка по смисъла на чл. 247 ГПК е налице когато съдът е формирал воля в мотивите, но не е намерила израз в диспозитива или е погрешно изразена. Данни за грешката се черпят обикновено от мотивите. Целта на поправката е само да премахне несъответствието между волята на съда и нейния външен израз. Настоящият състав намира, че не е налице такова несъответствие, респективно не е налице основание за допускане на поправка на очевидна фактическа грешка в определението. Процесуалния ред за отстраняване на очевидна фактическа грешка е различен от реда, предвиден за тълкуване на съдебния акт /чл. 251 ГПК/, както по отношение на предпоставките за това, така и по отношение на предвидените в процесуалния закон срокове. Тълкуване може да се иска до момента, в който съдебното решение, респективно определение е изпълнено, като след този момент е недопустимо да се иска тълкуване, докато поправката на очевидна фактическа грешка не е ограничена със срок и може да бъде отстранена както служебно от съда, така и по почин на страните по делото. Определението, с което молбата на молителя е оставена без уважение и чието тълкуване се иска не подлежи на изпълнение. За пълнота следва да се посочи, че с определение № 387 от 08.10.2020 г. в производство по чл. 16 ГПК, е прието, че Комисията за защита от дискриминация, а не Софийски районен съд е компетентна да се произнесе по подадената от К. Е. Х. жалба за осъществена по отношение на него дискриминация. След постановяване на определението на ВКС пред КЗД е образувана преписка № 550/2020 г., с което касационното определение е изпълнено в цялост и следователно молителят няма правен интерес за тълкуването му. По същество молителят се домогва да постигне друг резултат – уважаване на подадената от него молба вх. № 68586 от 11.11.2021 г. Предвид изложеното, молбата К. Е. Х. е неоснователна и следва да бъде оставена без уважение. По изложените съображения Върховният касационен съд, състав на Трето гражданско отделение