Определение № 1937 от 15.04.2026 г. на ВКС по гр. д. № 609/2026 г.

Производството е по реда на чл. 288 ГПК. Образувано е по касационна жалба на ищеца „Супермаркета“ ЕООД срещу решение № 274 от 29.10.2025 г. по в. гр. д. № 524/2025 г. на Старозагорски окръжен съд, с което е потвърдено решение № 85 от 31.01.2025 г. по гр. д. № 4910/2023 г. на Старозагорски районен съд, с което е отхвърлен изцяло като неоснователен предявеният от касатора срещу Ж. Ч. Ч. иск с правно основание чл. 45, ал. 1 ЗЗД за осъждане на ответницата да заплати на ищцовото дружество сумата 5 001 лв., представляваща част от обезщетение за неимуществени вреди, вследствие на неверни и недоказани твърдения в публикации от 29.05.2023 г. в групите във „Фейсбук“ - „Работа в Стара Загора – Търся/Предлагам“ и „Истина за Стара Загора“, в общ размер от 20 000 лв., ведно със законната лихва от 01.12.2023 г. до окончателното изплащане. Касаторът поддържа в касационната си жалба, че атакуваното въззивно решение е неправилно поради нарушение на материалния закон при извеждане на решаващия правен извод на въззивния съд, че юридическо лице не може да търпи и претендира неимуществени вреди от непозволено увреждане. Моли решението да бъде отменено и вместо него да бъде постановено ново решение, с което предявеният частичен иск да бъде уважен. В изложението по чл. 284, ал. 1, т. 3 ГПК към касационната си жалба касаторът навежда доводи за наличие на основания за допускане на касационно обжалване по смисъла на чл. 280, ал. 1, т. 1, т. 2 и т. 3 ГПК по следните правни въпроси: 1. „Може ли да се търпят и претендират неимуществени вреди от търговско дружество по повод уронване на доброто му име като търговец?“ и 2. „Може ли да се претърпят неимуществени вреди от търговско дружество – работодател, в случай на установено с влязло в сила съдебно решение обстоятелство досежно факта, че служител е уронил доброто му име и е злоупотребил с доверието на своя работодател, на основание чл. 187 КТ?“. Като едно от наведените допълнителни основания по горепосочените въпроси работодателят навежда противоречие с формирана практика на ВКС, обективирана в решение № 274 от 18.03.2019 г. на ВКС, ІV г.о. по гр. д. № 5120/2017 г.; решение № 206 от 26.03.2019 г. на ВКС, ІІІ г.о. по гр. д. № 5120/2017 г. и др., макар по въпроса да е налице и практика на ВКС в противоположния смисъл. Настоящият съдебен състав на Върховния касационен съд, Трето гражданско отделение намира, че поставените от касатора правни въпроси, са в предмета на висящо тълкувателно дело № 1/2023 г. на Гражданска, Търговска и Наказателна колегии на ВКС и Първа и Втора колегии на ВАС, образувано с разпореждане от 17.07.2023 г. на Председателите на ВКС и ВАС, на основание чл. 125, вр. чл. 126, т. 2 ЗСВ, по следния въпрос: „Притежават ли юридическите лица материалноправна легитимация за присъждане на обезщетение за неимуществени вреди от деликт?”“. Настоящият съдебен състав намира, че настоящото касационно производство следва да бъде спряно по аргумент на чл. 292 ГПК до произнасяне на тълкувателно решение по горепосоченото висящо тълкувателно дело, доколкото поставеният за тълкуване въпрос е от значение за изхода на настоящия спор и е обусловил изцяло решаващите правни съображения за отхвърляне на предявения иск с правно основание чл. 45, ал. 1 ЗЗД. На основание изложеното, Върховният касационен съд, съставът на Трето гражданско отделение