Решение № 7594 от 23.06.2016 г. на ВАС по адм. д. № 2792/2015 г.

Решение № 7594 от 23.06.2016 г. на ВАС по адм. д. № 2792/2015 г., VIII о., докладчик съдията Петя Желева Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административно-процесуалния кодекс вр. с чл. 160, ал. 6 от Данъчно-осигурителния процесуален кодекс. Образувано е по касационна жалба на Директора на Дирекция "Обжалване и данъчно-осигурителна практика" - С. при ЦУ на НАП срещу Решение № 8131/22.12.2014 г. на Административен съд - С. град, постановено по адм. дело № 7541/2013 г. по описа на същия съд, с което е отменен Ревизионен акт № 2101206437/07.12.2012 г., издаден от Ц. К. Х. на длъжност гл. инспектор по приходите при ТД на НАП - С., в частта потвърдена с Решение № 565/26.03.2013 г. на Директора на Дирекция "ОДОП" - С. В касационната жалба се поддържа неправилност на решението поради нарушение на материалния и процесуалния закон и необоснованост - касационни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. Претендира се отмяна на решението и отхвърляне на жалбата на [фирма] срещу ревизионния акт. Претендира се присъждане на юрисконсултско възнаграждение. Ответникът - [фирма], чрез процесуален представител оспорва жалбата и моли съдът да постанови решение, с което остави в сила оспореното решение. Прокурорът от Върховната административна прокуратура дава подробно заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховен административен съд, осмо отделение, предвид разпоредбата на чл. 218 от АПК, преценява следното: Касационната жалба е подадена в срок и от надлежна страна, поради което е процесуално допустима. Разгледана по същество, жалбата е неоснователна. Производството пред Административен съд (АС) - С. град е образувано по жалба на [фирма] срещу Ревизионен акт (РА) № 2101206437/07.12.2012 г., издаден от Ц. К. Х. на длъжност гл. инспектор по приходите при ТД на НАП - С., в частта потвърдена с Решение № 565/26.03.2013 г. на Директора на Дирекция "ОДОП" - С., с която е отказано право на приспадане на данъчен кредит за в размер на 37 472,65 лева и лихви в размер на 7 199,61 лева за данъчни периоди м. 10 и м. 12.2010 г. по получени доставки на строителни материали по фактури № № 19/04.10.2010 г., 27/14.10.2010 г. и 87/21.12.2010 г., издадени от [фирма]. Данъчния кредит е отказан на основание чл. 70, ал. 5, във вр. чл. 68, ал. 1, т. 1 от ЗДДС по съображения, че няма реално изпълнение на документираните доставки на стоки - строителни материали и ДДС е начислен неправомерно в издадените от [фирма] фактури. Този извод е мотивиран от ревизиращия орган с факта, че управителя и и собственикът на дружеството - доставчик е починало лице С. И. К.. В тази връзка ревизиращият екип не е извършил насрещна проверка на дружеството - доставчик, а е приложил процедура по приобщаване на доказателства като са приобщени ревизионен акт и ревизионен доклад, издадени по извършена ревизия по реда на чл. 122, ал. 1, т. 4 от ДОПК на [фирма]. Въз основа на тях е преценено, че доставчика не разполага с материална и кадрова обезпеченост за извършване на фактурираните доставки към ревизираното лице. С оспореното решение АС - С. град е отменил Ревизионен акт № № 2101206437/07.12.2012 г., издаден от орган по приходите при ТД на НАП - С., и осъдил Дирекция "ОДОП" - С. да заплати на [фирма], разноски по делото в размер на 850 лева. За да постанови този резултат, на първо място съдът е приел, че обжалваният РА е издаден в хода на надлежно възложена данъчна ревизия, при извършването на която не са допуснати нарушения на процедурните правила визирани в ДОПК. По същество на спора, административният съд е обосновал извод, че РА е издаден при неправилно приложение на материалния закон. Съдът е приел, че основната дейност на [фирма] е инвестиране и строителство в областта на недвижимите имоти, като предметът на доставките по процесните фактури кореспондира с предмета му на дейност. Приел е, че доставките са реални, тъй като е установено по несъмнен начин прехвърляне правото на собственост върху стоките, като проявен елемент от фактическия състав по чл. 6, ал. 1 от ЗДДС, с който се свързват възникването на определени правни последици, една от които е правото на данъчен кредит. Посочил е множество решения от практиката на СЕС относно правото на данъчен кредит при добросъвестни получатели. Обсъдил е представените в хода на ревизията писмени доказателства за реалност на доставките - приемо-предавателни протоколи за предаване на процесните стоки от [фирма] на [фирма], от които е видно, че стоките са отделени от своя род и са предадени на ревизираното лице, с което и е прехвърлена собствеността върху тях. Позовал се е на заключение на вещото лице по извършена ССчЕ, че доставките са осчетоводени както при доставчика, така и при купувача, както и на заключение по назначена СТЕ, че стоките, описани в процесните фактури са вложени в строителството на обект - жилищна сграда с офиси и аптека - блок № 1 и блок № 2. Изложил е съображения, че неправомерното начисляване, каквото по косвен път се твърди, че е налице, трябва да е свързано само с пряката доставка, по която се упражнява правото на данъчен кредит, а правомерното начисляване не предпоставя и не изисква установяване на произход на стоката, респ. услугата, и не може да бъде поставяно в зависимост от действия на доставчика, за които получателят няма как да узнае и няма задължение да знае, поради което и не може да носи отговорност за тях. Като е приел, че законовите изисквания за възникване на право на приспадане на данъчен кредит се отнасят само до конкретната доставка, по която е претендирано това право, а не по всяка друга доставка на същата стока, осъществена между други лица в процеса на реализация на тази стока, явяваща се предходна по отношение на спорната доставка, а в случая събраните доказателства оборват фактическите констатации на органа по приходите за липса на реалност на пряката доставка, съдът направил краен извод, че установеният в закона фактически състав, от който се поражда правото на данъчен кредит е проявен, а издадения РА е незаконосъобразен. Решението е правилно. По делото е безспорно установено, че собственика и управителя на прекия доставчик [фирма] е починало лице към датата на провеждане на ревизионното производство, но от дружеството - доставчик са представени документи за извършването на доставките по процесните фактури, издаването на фактурите и отразяването им в счетоводството, както и представя справка за стоковия поток и документи, издадени от негови предходни доставчици. Наред с това е безспорно установено, че ревизираното лице представя приемо-предавателни протоколи за предаване на процесните стоки от [фирма] на [фирма]. Със заключение по назначена ССчЕ е установено, че доставките са осчетоводени както при доставчика, така и при получателя, а от заключение по назначена СТЕ се установява, че стоките, описани в процесните фактури са вложени в строителството на обект - жилищна сграда, изградена от ревизираното лице. При така установената фактическа обстановка, настоящата инстанция споделя правните изводи на АС - С. град, че доставките на строителни материали по процесните фактури, издадени от [фирма] на [фирма] са реални. В случая е доказано с неоспорено от страните заключение по назначена ССчЕ, че прекият доставчик е разполагал с процесните материали в ревизирания период, за да ги продаде на ревизираното лице. В ревизионното производство не са извършени насрещни проверки на прекия доставчик и на предходните му доставчици, което е допълнителен аргумент за необоснованост на констатацията на РА, че доставчикът не е разполагал с процесните количества строителни материали. Необосновано приходната администрация приема, само въз основа на факта, че спрямо прекия доставчик е издаден ревизионен акт, че липсва материална обезпеченост на прекия доставчик за извършване на фактурираните доставки. Липсата на кадрова обезпеченост на доставчика, правилно е преценена от съда като факт, само въз основа на който не може да се откаже право на данъчен кредит. В този смисъл е и практиката на СЕС, цитирана в оспореното решение. Правилно съдът е приел, че ревизираното лице е представило достатъчно и убедителни доказателства за предаването на стоките от прекия доставчик на ревизираното лице, а именно всяка от фактурите е окомплектована с премо-предавателни протоколи - двустранно подписани, като по видове стоки, количество, единични цени и обща стойност данните във фактурите и приемо-предавателните протоколи съвпадат. От своя страна, представените приемо-предавателни протоколи дават пълни данни за видовете, количествата на предадените стоки, датата на предаването и мястото на предаването. Въз основа на неоспорено по делото заключение по назначена ССчЕ се установява, че преките доставки са платени от получателя по доставката и коректно отразени в счетоводствата както на получателя, така и на прекия доставчик. С основание съдът е взел предвид като косвени доказателства за реалността на процесните доставки и безспорното обстоятелство на влагането на същите стоки в строителството на жилищна сграда, изградена от получателя, което не би било възможно, без процесните количества строителни материали. В заключение, правилно административният съд, в съответствие с материалния закон и задължителната съдебна практика на ВАС и СЕС е приел, че предаването на предмета на доставките, наличието му при ревизираното лице и използването му за последващи облагаеми доставки, установяват прехвърлянето на правото на собственост върху този предмет, поради което правото на данъчен кредит на получателя по фактурите, който е заплатил данъчната основа и ДДС по тях, е отказано незаконосъобразно. Предвид изложеното, оспореното съдебно решение не страда от пороците, посочени в касационната жалба и като валидно, допустимо и правилно следва да остане в сила. С оглед изхода на спора и липса на претенция за разноски от страна на ответника по касационната жалба, разноски не следва да се присъждат за касационното производство. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2, предл. първо АПК, Върховният административен съд, състав на осмо отделение