Решение № 481 от 25.05.2011 г. на ВКС по гр. д. № 979/2009 г.

Решение № 481 от 25.05.2011 г. на ВКС по гр. д. № 979/2009 г., I г. о., ГК, докладчик съдията Дияна Ценева Производството е по чл. 290 ГПК. Образувано е по касационна жалба, подадена от адв. Ал. Д. като пълномощник на Ж. Л. И. против въззивно решение № 195 на Варненския окръжен съд, постановено по гр. д. № 1669/08 г. В жалбата са изложени доводи за неправилност на обжалваното решение поради нарушение на материалния закон - чл. 38, ал. 3 ЗС и се иска неговата отмяна. Ответниците в касационното производство М. З. С., Г. Л. И. и В. С. И. не са взели становище по основателността на касационната жалба. Върховният касационен съд, състав на първо гражданско отделение, като взе предвид изложените в касационната жалба доводи, приема следното: С обжалваното въззивно решение е отменено решение № 1324 от 21.04.2008 г. по гр. д. № 3876/04 г. на Варненския районен съд и вместо него е постановено друго, с което е допуснато да се извърши съдебна делба на недвижим имот, представляващ УПИ VII-1098 в кв. 45 по плана на вилна зона В., с площ 1570 кв. м., между съдетелите М. З. С., Ж. Л. И., Г. Л. И. и В. С. И., при следните права: 960/1570 ид. части за М. З. С., 523.33/1570 ид. части за Ж. Л. И. и 86.67/1570 ид. части общо за Г. Л. И. и В. С. И. в режим на СИО. По делото е безспорно установено, че процесният недвижим имот произхожда от Е. Г. И. С нотариален акт № 87 от 22.12.1971 г. Е. И. продала на Ж. Л. И. втория етаж от построената в имота вила, ведно с 1/3 ид. част от дворното място. С нотариален акт № 146 от 18.10.1994 г. Е. И. и съпругът й Л. Ж. И. прехвърлили на своя син Г. Л. И. срещу задължение за издръжка и гледане правото на собственост върху 2/3 ид. части от дворното място, ведно с първия етаж от построената в него вилна сграда. През 2007 г. с нотариален акт № 49 от 01.03.2007 г. Г. Л. И. и съпругата му В. С. И. дарили на майката на съпругата - М. З. С., 960 кв. м. ид. части от дворното място, без построените в него сгради. За да допусне извършването на съдебна делба на дворното място, въззивният съд е приел, че с оглед неговата площ то не е със статут на обща част по смисъла на чл. 38, ал. 1 ЗС, тъй като не е предназначено единствено да обслужва отделните етажи в сградата - етажна собственост. Изводът е основан на заключението на изслушаната по делото съдебно-техническа експертиза, според което от процесния имот могат да се обособят два отговарящи на изискванията на ЗУТ парцела, в единият от които да попадне двуетажната сграда с необходимата за обслужването на етажната собственост дворно място. С определение № 251/10 от 26.03.2010 г. въззивното решение е допуснато до касационно обжалване на основание чл. 280, ал. 1, т. 2 ГПК по въпроса допустима ли е съдебна делба на недвижим имот, в който има изградена сграда в режим на етажна собственост, когато дял в съсобствеността върху терена има и лице, което не е собственик на обект в етажната собственост. В решение № 201 от 07.08.2001 г. по гр. д. № 583/2000 г. на ВКС, I г. о. е прието, че не може да се дели земята, върху която е построена сграда етажна собственост, не само между етажните собственици, но и когато дял в съсобствеността върху терена има и лице, което не е етажен собственик. Изводът е обоснован с това, че в този случай дворното място е обща част по смисъла на чл. 38, ал. 1 ЗС и като такава не подлежи на делба предвид изричната забрана на чл. 38, ал. 3 от същия закон. По правния въпрос, по който е допуснато касационно обжалване, настоящият състав приема следното: Съгласно разпоредбата на чл. 38, ал. 1 ЗС общи части на сградата, в която е създадена етажна собственост, са земята, върху която е построена сградата, дворът и всичко друго, което по естеството си или по предназначение служи за общо ползуване. Земята, върху която е построена сградата, винаги е обща част, тъй като без нея сградата не може да съществува, за разлика от двора, чийто статут може да бъде различен. Когато има пълно съвпадение между етажните собственици и собствениците на дворното място, дворът е обща част. Когато обаче дворното място, в което е построена сградата етажна собственост, не принадлежи на всички етажни собственици, той няма да бъде обща част на сградата. Делът на етажните собственици в общите части на сградата се определя по правилото на чл. 40, ал. 1 ЗС като съотношение между стойностите на отделните помещения, които те притежават, изчислени при учредяването на етажната собственост. Разпоредбата на чл. 40, ал. 1 ЗС е императивна и съсобствениците не могат да уговарят други дялове, несъобразени с нея. Собствеността върху общите части е неразривно свързана със собствеността върху самостоятелен обект в сградата. Определеният по реда на чл. 40, ал. 1 ЗС дял на собственика е еднакъв по отношение на всички общи части. Оттук и изводът, че е правно невъзможно дворът да е обща част по смисъла на чл. 38, ал. 1 ЗС и същевременно идеална част от него да е собственост на трето лице, което не притежава самостоятелен обект в етажната собственост. Участието в съсобствеността на дворното място, наред с етажните собственици, на трето лице, чуждо на етажната собственост, обусловя обикновена съсобственост, която на общо основание може да бъде прекратена чрез делба, като съществуващата етажна собственост в него следва да бъде съобразена във фазата по извършване на делбата. Неоснователно е позоваването на касаторите на т. 1 "е" от ППВС № 2/72 г., тъй като в случая то е неприложимо. Възприетото в посоченото ППВС разрешение, според което е недопустима делба на съсобствен парцел, в който има сграда в режим на етажна собственост, тъй като съсобственикът, който не притежава сграда, може да получи разрешение и да построи такава съобразно предвижданията на кварталнозастроителния план, е мотивирано с приложението на чл. 58 З. (отм.) която допускаше строежи в съсобствен парцел, предназначен за малкоетажно и средноетажно жилищно или вилно застрояване, да се разрешават по искане на един или повече съсобственици, без съгласието на останалите, въз основа на архитектурен проект за цялостно застрояване, по който всеки съсобственик може да получи отделен жилищен или вилен имот. Към момента на постановяване на въззивното решение е в сила Законът за устройство на територията, който в редакцията му до изменението с ДВ бр. 17/2009 г. не съдържаше разпоредба, аналогична на чл. 58 З. (отм.) В обобщение на изложеното, въззивното решение е постановено при правилно прилагане на материалния закон, поради което следва да бъде оставено в сила. Водим от гореизложеното съдът