Определение № 71 от 23.04.2021 г. на ВКС по гр. д. № 3826/2020 г.

Производството е по чл. 288 ГПК. Образувано е по касационна жалба вх. № 902742/07.10.2020 г., подадена от А. М. Ш. и А. А. Ш., чрез адвокат К. Б., срещу въззивно решение № 903775/03.09.2020 г. по в. гр. д. № 7/2020 г. по описа на Окръжен съд – Благоевград. Поддържат се оплаквания, че решението е неправилно поради нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост – основания за касационно обжалване по чл. 281, т. 3 ГПК. В изложението по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК са изложени твърдения, че са налице основанията на чл. 280, ал. 1, т. 1 и т. 3 ГПК за допускане на касационно обжалване на въззивното решение по следните доуточнени от настоящия състав съгласно т. 1 от ТР № 1/2010 г. по т.д. № 1/2009 г. на ОСГТК, ВКС въпроси: 1. Може ли единствено въз основа на одобрено от наказателния съд споразумение, чието съдържание се изчерпва с това, че дадено лице е признато за виновно за извършване на престъпление по смисъла на чл. 311, ал. 1, пр. 1 НК, гражданският съд да приеме, че представени пред него официални документи са невалидни, въпреки че гражданският съд не разполага с информация за конкретните обстоятелства и изявления, за които е сключено споразумението; 2. Винаги ли внасянето на неверни обстоятелства и изявления в официален документ води до невалидността на този документ; 3. Може ли гражданският съд да се позове само на задължителната сила на влязлата в сила присъда (или одобреното от съда споразумение), по смисъла на чл. 413, ал. 2 НПК, за да признае невалидността на официални документи, въпреки че това е обстоятелство извън посочените в чл. 413, ал. 2, т. 1-3 НПК; 4. Може ли съдът да се произнесе по валидността на договор, обективиран в документ, който не е приложен в кориците на делото; 5. Може ли съдът да приеме, че един документ е невалиден, без да уточни каква точно е неговата невалидност; 6. Може ли съдът при разглеждане на ревандикационен иск да се произнася по въпроса за валидността на документи, от които ищецът черпи права на собственик, за които документи, с влезли в сила решения по нарочно образувани производства за проверка на валидността на документите, съдът се е произнесъл по-рано и е приел, че документите не са невалидни; 6. Относно задължението на съда да зачете влезли в законна сила решения. Касаторът прилага решения на ВКС с твърдения, че обжалваното им противоречи. Ответникът по касационната жалба А. М. Г. изразява становище за липса на основания за допускане на касационно обжалване на решението в писмен отговор по чл. 287, ал. 1 ГПК. Оспорва касационната жалба и по същество. Претендира присъждане на сторените по делото разноски. Касационната жалба е подадена срещу подлежащ на обжалване акт на въззивния съд, в срока по чл. 283 ГПК и отговаря на изискванията на чл. 284 ГПК, поради което е процесуално допустима. При проверка на допустимостта на касационното производство, ВКС, II г. о., констатира следното: С обжалваното решение е отменено решение № 3884/06.11.2019 г. по гр. д. № 402/2019 г. по описа на Районен съд – Гоце Делчев, с което съдът е признал за установено по отношение на А. М. Г. и Д. А. Г., че А. М. Ш. и А. А. Ш. са собственици на 1/2 идеална част от недвжим имот извън регулацията на [населено място], област Б., находящ се в местността „Г.“, с площ от 600 кв. м., при съседи на имота: път, мелница, А. Ш. и трафопост, ведно с построените в имота масивна стопанска сграда с навес, на основание покупко-продажба при спечелен търг и е осъдил А. М. Г. и Д. А. Г. да предадат на А. М. Ш. и А. А. Ш. владението на 1/2 идеална част от този недвижим имот. Съдът е отменил решението и в частта, в която е отменен нотариален акт № 154, т. 4, рег. № 9147, д. № 320 от 24.08.2018 г., с който А. М. Г. е признат за собственик на основание давностно владение на процесния недвижим имот. Вместо това въззивният съд е отхвърлил предявения от А. М. Ш. и А. А. Ш. ревандикационен иск. За да постанови решение № 903775/03.09.2020 г. по в. гр. д. № 7/2020 г., съдът е приел, че от сключено споразумение по НОХД, обвързващо гражданския съд, се установява, че с договора, с който ищците са признати са собственици, са удостоверени неверни обстоятелства, с цел използването му като доказателство за тяхното осъществяване в производството по съставяне на нотариален акт № 105, т. I, д. № 241 от 07.03.1994 г. на Районен съд – Гоце Делчев. В мотивите се посочва, че правото на собственост върху имоти – собственост на ТКЗС, които са продадени на търг, преминава в патримониума на купувача, от момента и при условията, посочени в сключения писмен договор, като именно този договор, а не протоколът за проведен търг, е юридическият факт, пораждащ правото на собственост за лицето, спечелило търга. С оглед на горното съдът е приел, че доколкото по делото не е представен валиден договор, сключен в резултат на проведен търг, ищците не са придобили правото на собственост върху имота, поради което предявеният ревандикационен иск е неоснователен. Настоящият съдебен състав намира, че производството по образуваното пред ВКС касационно дело следва да бъде спряно с оглед образуваното тълкувателно дело № 1/2020 г. на ВКС, ОСГК. Решението по последното ще има значение за изхода на делото пред настоящата инстанция, тъй като с него ще се даде тълкуване на относимия правен въпрос: "Длъжен ли е съдът служебно да следи за нищожността на правни сделки, които са от значение за решаване на правния спор, или следва да се произнесе по въпроса за нищожността само ако заинтересованата страна е направила съответно възражение за нищожност?". По изложените съображения, Върховният касационен съд, състав на ІІ г.о.