Определение № 518 от 27.03.2023 г. на ВКС по гр. д. № 4500/2022 г.

Производството е по чл.288 ГПК.

Образувано е по касационна жалба на Я. А. Л. срещу въззивно решение на Разградски окръжен съд № 109 от 23.06.2022 г. по гр.д.№ 1 18/ 2022 г., в частта му, в която след като частично е отменено и частично е потвърдено решение на Разградски районен съд по гр.д.№ 1453/ 2020 г., са отхвърлени предявените от касатора против В. А. Л. искове, квалифицирани по чл.26 ал.1 пр.1 ЗЗД, за обявяване нищожността поради противоречие със закона до размер 44 идеална част от прехвърлените идеални части или до размера 1/3 идеална част от целия недвижим имот на договор за покупко-продажба на 4/6 идеални части от самостоятелен обект с идентификатор **, попадащ в сграда с идентификатор *, разположена в поземлен имот с идентификатор *, с предназначение на обекта: жилище, апартамент, брой нива: 1, площ по документ: 88.22 кв.м., състоящ се от: дневна с кухненска ниша, две спални и сервизно помещение, с административен адрес: [населено място], п.к.7200, [улица], вход Б, етаж 1, ап.2, [община], област Разград, съседни самостоятелни обекти: на същия етаж: , под обекта: няма, над обекта: , заедно с принадлежащото му избено помещение № 7 с полезна площ 10.84 кв.м., при съседи: ляво - стена, дясно - избено помещение на жилище № 6 и горе - жилище № 2, заедно с 4,87 % идеални части от общите части на сградата и съответни идеални части от правото на строеж върху поземления имот, обективиран в нотариален акт за покупко-продажба № 163, том 4, рег.№ 13474, дело № 547 от 2019 г. по описа на нотариус с рег. № , поправен с нотариален акт № 20, том 5, рег.№ 13944, дело № 575 от 2019 г. по описа на нотариус рег. № ***; по чл.26 ал.1 пр.2 ЗЗД, за обявяване на нищожността в същия размер на посочения договор поради накърняване на добрите нрави; по чл.26 ал.2 пр.2 ЗЗД за обявяване на нищожността в същия размер на посочения договор поради липса на съгласие; по чл.42 ал.2 ЗЗД за обявяване на недействителността на същия договор за разликата над 1/4 ид.ч. до размер 1/3 ид.ч. от целия недвижим имот; по чл.40 ЗЗД, за обявяване недействителността на същия договор до размер 1/12 ид.ч. от целия недвижим имот; и по чл.87 ал.1 вр. ал.3 ЗЗД, за разваляне на същия договор до размер 1/12 ид.ч. от целия недвижим имот, като е разпределена и отговорността за разноските по делото.

Въззивното решение, по чиято валидност няма съмнения, не е обжалвано от ответницата и е влязло в сила в частта, в която на основание чл.42 ал.2 ЗЗД е обявена недействителността на същия договор до размер 1/4 ид.ч. от целия недвижим имот:

Жалбоподателят твърди, че въззивното решение следва да бъде допуснато до касационен контрол като недопустимо поради това, че е постановено в негова вреда по въпрос, който не е бил повдигнат във въззивната жалба на ответницата и поради това, че с него са разгледани евентуални искове за нищожност, макар един от тях да е уважен. Освен това повдига материалноправните въпроси „Какви факти и обстоятелства следва да преценява съда при повдигнат спор за действия на представител във вреда на представлявания?"; „При направено искане за обявяване на договор за нищожен поради нарушаване на добрите нрави следва ли преценката на съда да се ограничава само до нееквивалентността на престациите?"; и „При невъзможност за подписване на частен документ поради недъгавост /физическа невъзможност за изпълнение на подпис/ следва ли положения отпечатък да се приподписва от двама свидетели?". Касаторът счита, че първите два от тези въпроси са разрешени от въззивния съд в противоречие с практиката на Върховния касационен съд /ВКС/, а за последния поддържа, че има значение за точното прилагане на закона и развитието на правото.

Ответната страна В. Л. не взема становище по жалбата.

Жалбата е допустима, но искането за допускане на касационно обжалване е неоснователно.

За да постанови обжалваното решение въззивният съд приел за установено по реда на чл.272 ГПК и отговаряйки на доводите във въззивните жалби, че на 12.10.2018 г. наследодателите на страните /техни майка и баща/ придобили в условията на съпружеска имуществена общност процесния недвижим имот. На 09.09.2019 г. починал бащата на страните и неговата 44 идеална част от прекратената имуществена общност била наследена от преживялата го съпруга и двете му деца - по 1/6 идеална част, а преживялата съпруга на собствено основание придобила половината от имота поради прекратената съпружеска имуществена общност. След смъртта на бащата на страните здравословното състояние на преживялата му съпруга се влошило, към 17.09.2018 г. при нея била регистрирана халюцинаторна симптоматика, но при съхранена ориентация при ясно съзнание и критичност към халюцинаторните преживявания. При последвалите контролни прегледи на 27.09.2018 г. и 02.10.2018 г. била регистрирана редукция на халюцинаторната продукция без пълна ремисия на симптоматиката. При следващи психиатрични прегледи на 02.01.2019 г. и 23.01.2019 г. отново били описани зрителни халюцинации, към които пациентката била критична. Освен това майката на страните страдала от паркинсонова болест, хипертонична болест, хронична бъбречна недостатъчност и влошаване на соматичното състояние. Била хоспитализирана многократно за коматозни състояния с неустановен произход, мозъчен инфаркт, остро запушване на червата; дегенеративни съдови болести на ухото; инфекциозен ендокардит; състояние след десностранна нефректомия; отливъчна калкулоза на ляв бъбрек и състояние след десностранна мастектомия по повод карцином на дясна млечна жлеза. Нарушенията на психичното здраве били органични, с оглед естеството на заболяването било възможно в периода 13.08.2019 г. - 24.10.2020 г. и конкретно 23- 24.10.2019 г. тя да е била с нарушени психични годности да разбира пълноценно ситуацията и да оценява смисъла на своите действия, съответно да се грижи за своите работи, но в каква степен тези годности били количествено и качествено нарушени, не можело да се даде отговор. На 24.10.2019 г. майката на страните подписала пълномощно, чрез поставяне отпечатък от палеца на дясната ръка, с нотариална заверка на подписа и съдържанието, с което упълномощила ответницата да продаде "сама на себе си", като договаря "сама със себе си" съгласно чл.38 ЗЗД наследствените й идеални части от процесния недвижим имот. В пълномощното било посочено, че упълномощителката е получила предварително от упълномощенатапродажната цена на идеалните части от имота, без да са уточнени размерът на сумата и начинът на получаването й. Въз основа на пълномощното, ответницата, договаряйки сама със себе си, сключила процесния договор за покупко-продажба на собствените на майка й 4/6 ид.ч. от процесния имот за сумата 9 700 лева, изплатена предварително, напълно и в брой на продавача. Оформянето на покупко-продажбата било извършено с нотариален акт за покупко-продажба № 163, том 4, рег.№ 13474, дело № 547 от 2019 г. на нотариус рег.№ **, поправен с нотариален акт № 20, том 5, рег.№ 13944, дело № 575 от 2019 г. на същия нотариус. Освен изявлението в нотариалния акт за плащане на продажната цена, по делото били представени две разписки, също подписани чрез поставяне на пръстов отпечатък, според които майката на страните получила на 23.10.2019 г. от ответницата изцяло и в брой сумите 9 700 лв и 26 947,70 лв, без да било посочено основанието за получаване. Пръстовите отпечатъци в двете разписки били положени от един и същ пръст, без да може да се определи на кого принадлежат. При тези фактически установявания съдът извел, че процесният договор не е нищожен поради противоречие със закона, нито поради накърняване на добрите нрави. Предвид близките отношения между страните по договора за покупко продажба /родител-дете/, нееквивалентността на престациите по договора не била достатъчна за такъв извод. До извод за накърняване на добрите нрави не водели и обстоятелствата, че сделката била сключена при тежко здравословно състояния на продавача и наличието у същия на достатъчни финансови средства. Договорът не бил нищожен и поради липса на съгласие, такова би било налице когато външно волята на дееспособното лице е обективирана чрез надлежно поведение, но зад изявлението липсва вътрешно волево решение. Липсвали доказателства, за "съзнавана липса на съгласие" при сключване на договора. Отчасти обаче договорът бил висящо недействителен и не бил породил целените с него правни последици. Това не се дължало на обстоятелството, че авторът на пълномощното не е бил способен да разбира действията си и да се грижи за работите си. Според експертното заключение към процесния период е възможно упълномощителката да е била с нарушени годности да разбира пълноценно ситуацията и да се грижи за своите работи, но не и сигурно. Ответницата обаче действала без да има представителна власт относно продажбата на идеалните части имота, които майка й получила на основание прекратената съпружеска имуществена общност. Пълномощното съдържало право за разпореждане само с „наследствените идеални части" от имота, т.е. за наследените от преживялата съпруга 1/6 ид.ч. Ответницата, продавайки на себе си всичките притежавани от майка й 4/6 ид.ч. от имота, е имала представителна власт да продаде само 1/6 ид.ч. За останалите 3/6 ид.ч. договорът бил в състояние на висяща недействителност и не можело вече да бъде потвърден поради смъртта на упълномощителката. С оглед наследствените права на ищеца, до размера на 1/4 ид.ч. от имота искът за обявяване на недействителността бил основателен. Съдът посочил, че частичното отхвърляне на иска по чл.42 ал.2 ЗЗД го задължава да се произнесе по останалите евентуални искове. Приел, че предмет на евентуално предявения иск по чл.40 ЗЗД се явява 1/12 ид.ч. от имота /за разликата до % ид.ч. искът за нищожност бил уважен/ и че този иск предпоставя увреждане на довереника с действия на пълномощника. Предвид близките родствени връзки между продавача и купувача /родител-дете/, ниската уговорена цена не можело да се счита за действие във вреда на представлявания по смисъла на чл.40 ЗЗД. По иска за разваляне на договора поради неизпълнение на задължението за заплащане на цената съдът също приел, че следва да се произнесе само за 1/12 ид.ч. от имота, но и този иск намерил за неоснователен. Счел, че фактът на плащането се установява от текста в пълномощното „Сумата от продажната цена съм получила предварително от упълномощената". Затова съдът намерил за безпредметно да обсъжда представените по делото две разписки за сумите 9 700 лв. и 26 947,70 лв, но за пълнота на изложението посочил, че изискването на чл.189 ГПК било приложимо само за частни документи, издавани от неграмотни и от слепи лица, но не и за лица във физическа невъзможност да изпълнят подписа си.

Не съществува вероятност така постановеното въззивно решение да е недопустимо поради това, че е постановено въпрос, който не е бил повдигнат във въззивната жалба на ответницата във вреда на ищеца. При издаване на акта си въззивният съд е съобразил установената практика, според която непосредствена цел на въззивното производство е повторното разрешаване на материалноправния спор, при което дейността на първата и на въззивната инстанция е свързана с установяване истинността на фактическите твърдения на страните чрез събиране и преценка на доказателствата, и субсумиране на установените факти под приложимата материалноправна норма. За да даде защита и санкция на спорните права, съдът е длъжен в мотивите на решението си да изложи фактическите си и правни изводи след обсъждане в тяхната съвкупност на всички доводи на страните и на всички релевантни за спора доказателства, които са били събрани по делото /решение № 92/ 06.11.2019 г. по т.д.№ 2100/ 2018 г., I т.о. и цитираните в него, решение № 108/ 25.06.2020 г. по гр.д. № 1538/ 2019 г., IV г.о. и цитираните в него/. За да даде търсената защита и санкция въззивният съд проверява правилността на обжалваното решение само на заявените основания, но намери ли неправилност, той решава спора като започва от правопораждащите твърдения на ищеца и премине през всички надлежно заявени възражения на ответника. Затова, когато по жалба на ответник съдът установи неправилност на първоинстанционното решение, той е длъжен да реши спора по същество като съобрази всички твърдения и доводи на страните, надлежно заявени пред първоинстанционния съд.

Не съществува вероятност обжалваното решение да е недопустимо и поради това, че с него са разгледани евентуални искове за нищожност, макар един от тях да е уважен. Издавайки акта си, въззивният съд е съобразил установената практика /срв. решение № 238/ 06.04.2020 г. по гр.д. № 4277/ 2018 г., IV г.о./, че при иск за недействителност на сделка, основанието му се определя от твърденията за съответния порок и когато основанията са повече от едно, ще е налице обективно съединяване на искове, като то е в евентуалност, независимо от поддържаното от ищеца. Съдът дължи разглеждането на исковете в поредност, съответна на естеството на поддържания порок. Нищожната сделка не съществува за правния мир и след като това е признато, няма правен интерес от установяване на същото, но на друго основание. По-тежкия порок, изключва по-лекия. Разглеждането на евентуалния иск зависи от сбъдването на поставено от самия ищец условие и то е отхвърлянето на главната му претенция. Ако главният иск бъде уважен, но при обжалване въззивният съд стигне до различно решение и го отхвърли, въззивният съд, който е съд по съществото на спора, не връща делото на първата инстанция, а е длъжен сам да се произнесе по евентуалните искове последователно, в посочената от ищеца поредност, доколкото естеството им не налага друго /чл.271 ал.2 ГПК/. Ако всички евентуални искове са отхвърлени от първата инстанция, въззивната ги разглежда в посочената по-горе поредност, доколкото са включени в предмета на жалбата. При уважаване на един от предходните искове, въззивният съд отменя първоинстанционното решение в тази част и се произнася по същество. Така установената практика е съобразена при постановяване на обжалвания акт, поради което няма основание този акт да бъде допуснат до касационен контрол като вероятно недопустим.

Няма такова основание и по поставените правни въпроси. Първият от тях /„Какви факти и обстоятелства следва да преценява съда при повдигнат спор за действия на представител във вреда на представлявания?"/ е формулиран абстрактно и не може да получи еднозначен отговор, съответно не може да бъде преценено какво е значението му за конкретните правни разрешения на въззивния съд. Останалите два въпроса са необуславящи. Съдът не е посочил в акта си, че при направено искане за обявяване на договор за нищожен поради нарушаване на добрите нрави, следва да се ограничи в преценката си само до нееквивалентността на престациите. Той е обсъдил всички обстоятелства, на които страните са се позовали, включително здравословното състояние на прехвърлителя, липсата на необходимост от парични средства, родствените връзки между страните по сделката и др. А що се касае до доказателственото значение на подписан с пръстов отпечатък частен документ поради физическа невъзможност за изпълнение на подпис, ако не е приподписан от двама свидетели, той няма никакво значение за резултата от делото. Въззивният съд е приел за доказан фактът на плащането на продажната цена не от такъв документ, а от пълномощно с нотариална заверка на подписа и съдържанието. Разсъжденията му по приложението на чл.189 ГПК са излишна част от мотивите /"за пълнота"/ и са без значение за изхода от спора.

По изложените съображения Върховният касационен съд