Определение № 2238 от 29.04.2026 г. на ВКС по гр. д. № 2438/2025 г.

Производството е по чл. 288 ГПК. Образувано е по касационна жалба вх. № 47480/16.04.2025 г. на С. К. Т., чрез процесуалния представител адвокат Д. З., срещу въззивно решение № 1660/19.03.2025 г. по в. гр. д. № 7151/2023 г. на Софийски градски съд. В касационната жалба се поддържа, че решението е неправилно поради съществени нарушения на съдопроизводствените правила и необоснованост - основания за касационно обжалване по чл. 281, т. 3 ГПК. В изложението по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК към касационната жалба се поддържа, че са налице основанията за допускане на касационно обжалване по чл. 280, ал. 1, т. 1 и т. 2 ГПК по следните въпроси: 1. Съставен акт за смърт въз основа на съдебно решение за обявяване на смърт има ли обратно действие, или важи датата на съставянето му занапред (ex nunc); 2. Имат ли обратно действие разпоредбите на чл. 549-550 ГПК и постановените по тях решения, или постановените по чл. 549-550 ГПК съдебни решения действат занапред от момента на влизането им в сила; 3. Допустимо ли е да се предяви иск против ответник, който към този момент не е починал и не е обявена смъртта му със съдебно решение? Допустимо ли е да се подаде отговор против искова молба от бъдещ наследник на ответник, който наследник някак трябва да знае, че в хода на делото /в бъдеще/ ще се издаде съдебно решение за обявяване на смърт на ответника – наследодател и това решение за обявяване на смърт ще „има“ обратно действие? В тази хипотеза кое е правоимащото лице да участва като ответник по иска към момента на завеждането му – ответникът с все още необявена смърт към датата на подаване на исковата молба или бъдещият му наследник, който в хода на делото въз основа на обявена смърт със съдебно решение ще стане негов наследник след подаване на исковата молба. Ответникът по касация Р. К. Т.-И. не взема становище в срока по чл. 287, ал. 1 ГПК. Върховният касационен съд, състав на ІІ г.о. при извършената служебна проверка намира, че подадената касационна жалба е процесуално недопустима поради липса на правен интерес. С обжалваното решение е обезсилено решение от 13.07.2021 г., поправено по реда на чл. 247 с решение от 23.09.2021 г. и решение от 07.04.2022 г., и двете по гр. д. № 45676/2019 г. на Софийски районен съд в частта, в която е отхвърлен предявеният от Р. К. Т.-И. срещу К. З. Т. иск по чл. 79 ЗС, вр. чл. 124, ал. 1 ГПК за установяване спрямо ответника, че ищцата е собственик на основание изтекла придобивна давност към м. октомври 2011 г. на имот, представляващ жилище, заемащо целия първи етаж от жилищна сграда с един вход, находяща се в [населено място] – В., [улица], с площ от 87,84 кв.м., с идентификатор *****, заедно с построения в сутерена на сградата гараж, застроен на 16,76 кв.м., заедно с мазе до гаража с лице към улицата, заедно с 1/2 ид.ч. от общите части на сградата и общото таванско помещение и от дворното място, върху което е построена сградата, съставляващо парцел *-* в кв. 102 по плана на [населено място], м. „В.“, с площ от 510 кв.м., с идентификатор на дворното място ***, като производството по делото е прекратено. Въззивният съд е посочил, че съгласно ТР № 1/2017г., ОСГТК процесуалната правоспособнност е абсолютна процесуална предпоставка за възникване правото на иск. Исковото производство, образувано по искова молба, насочена срещу ответник, който е починал преди предявяването на иска, е недопустимо. Липсата на процесуално правосубектна страна към момента на завеждане на делото води до недопустимост на процеса. От данните по делото е установено, че с определение № 20070189 от 06.12.2022 г. по гр. д. № 45676/2019 г. по описа на Софийски районен съд по реда на чл.227 ГПК на мястото на починалия ответник К. З. Т. е конституирана неговата наследница по закон - С. К. Т.. Касационна жалба срещу решението е подадена само от нея. Правен интерес от обжалване на въззивното решение е налице, когато жалбоподателят не е удовлетворен от постановения правен резултат и съществува възможност, доколкото би била допустима и евентуално основателна касационната жалба, с решението на ВКС да се постигне по-благоприятен за него изход по правния спор. В случая с прекратяване на производството е преустановена висящността на правния спор, поради което за ответницата липсва правен интерес от неговото обжалване. Отделно от това, съобразно разпоредбата на чл. 26, ал. 2 ГПК никой не може да предявява от свое име чужди права пред съд освен в предвидените от закона случаи, какъвто процесният не е. Жалбоподателката С. Т. не е нито представител, нито процесуален субституент на ищцата Р. К. Т.-И.. Тя е наследник на починалия преди завеждане на иска ответник К. Т., поради което не разполага с право да обжалва решението на въззивния съд, с което е констатирана недопустимостта на процеса спрямо този ответник. Ето защо подадената касационна жалба срещу въззивното решение е недопустима и следва да се остави без разглеждане, а образуваното по нея производство - да се прекрати. По изложените съображения, Върховният касационен съд, ІІ г.о.