Определение № 322 от 07.10.2020 г. на ВКС по т. д. № 1516/2020 г.

Производството е по чл. 274, ал. 2 ГПК. Образувано е по частна жалба на С. Г. С. и С. И. С. чрез пълномощника му С. С. срещу разпореждане № 311 от 28. 02. 2018 г. по в. ч. т. д. № 670/2017 г. на Варненски апелативен съд, ТО, с което е върната частна касационна жалба с вх. № 927/13. 02. 2018 г. на С. С. и С. С. срещу постановеното по посоченото дело определение № 29 от 17. 01. 2017 г. В частната жалба се поддържа, че атакуваният акт е нищожен, недопустим и неправилен и се прави искане за отмяната му. Сочи се, че разпореждането е нищожно, тъй като е налице грубо нарушение на принципа на случайно разпределение на делата с оглед разпределянето на всички дела на жалбоподателите на състави с участие на съдия М. Н.. Твърди се, че актът е недопустим поради неправилно изписване на имената на жалбоподателя С.. Частните жалбоподатели излагат, че са подали молба за възстановяване на пропуснатия срок за обжалване, която следва да се разгледа преди подадената частна жалба, основание за образуване на настоящото производство. Ответникът по частната жалба „У. Б.“ АД е депозирал в срока по чл. 276, ал. 1 ГПК отговор на жалбата, в който изразява становище за недопустимостта, евентуално за неоснователността й. Върховен касационен съд, Търговска колегия, Първо отделение като прецени доводите на страните и данните по делото, прие следното: Частната жалба е процесуално допустима - подадена от надлежни страни срещу подлежащ на обжалване акт в срока по чл. 275, ал. 1 ГПК. Разгледана по същество, частната жалба е неоснователна. За да върне подадената частна касационна жалба с обжалваното разпореждане на основание чл. 262, ал. 2, т. 1 ГПК, въззивният съд е приел, че едноседмичният срок за обжалване на постановеното по делото определение № 29 от 17. 01. 2017 г. е пропуснат, тъй като определението е редовно връчено на жалбоподателите на 05. 02. 2018 г., а частната касационна жалба е депозирана в регистратурата на съда на 13. 02. 2018 г. Разпореждането е валидно, допустимо и правилно. Неоснователен е доводът на частните жалбоподатели, че разпореждането е нищожно, тъй като е нарушен принципът за случайно разпределение на делата. Съгласно чл. 9 ЗСВ разпределението на делата в съдилищата се извършва на принципа на случайния подбор чрез електронно разпределение съобразно поредността на постъпването им в рамките на колегиите или отделенията. В случая липсват доказателства принципът да е нарушен, тъй като видно от приложения към делото протокол в. ч. т. д. № 670/2017 г. на Варненски апелативен съд е компютърно разпределено на съдия М. Н., която като съдия – докладчик участва при постановяване на всички актове в производството по делото. Участието на един и същ съдия в разглеждането на дела, по които страна е едно и също лице, не представлява нарушение на принципа на случайно разпределение на делата и не е основание за отвод на съдията. Не обуславя недопустимост на обжалвания съдебен акт обстоятелството, че в разпореждането погрешно е изписано името на частния жалбоподател С. – вместо С. като собствено име на същия е посочено С.. Касае се за очевидна фактическа грешка по смисъла на чл. 247 ГПК, която може да бъде отстранена по инициатива на съда или по молба на страните безсрочно. Тази явна фактическа грешка не се отразява на формираната ясна воля на съда за връщане на подадената от жалбоподателите частна жалба, индивидуализирана чрез посочване на входящия й номер и дата на постъпване в съда. Произнасянето на съда е в рамките на правомощията му по чл. 262 ГПК, приложим на основание чл. 275, ал. 2 ГПК, да следи за спазването на преклузивния срок по чл. 275, ал. 1 ГПК за обжалване на постановен от него съдебен акт. Правилна е преценката на съда, че частната касационна жалба следва да бъде върната, тъй като е подадена извън едноседмичния срок по чл. 275, ал. 1 ГПК за обжалване. От приложените към в. ч. т. д. № 670/2017 г. на Варненски апелативен съд съобщения се установява, че постановеното по делото определение № 29 от 17. 01. 2018 г. е връчено на С. Г. С., в лично качество и като пълномощник на С. И. С., на 05. 02. 2018 г. От датата на връчване е започнал да тече едноседмичният срок по чл. 275, ал. 1 ГПК за обжалване на определението. Изчислен по правилото на чл. 60, ал. 4 ГПК, срокът е изтекъл на 12. 02. 2018 г., а частната жалба на С. С. и С. С. е депозирана в съда на 13. 02. 2018 г., тоест след изтичане на срока. Накрая с оглед доводите на жалбоподателите, че частната жалба, основание за образуване на настоящото производство, следва да бъде разгледана след произнасянето по подадената от тях молба за възстановяване на срока за обжалване на определение № 29 от 17. 01. 2017 г. по в. ч. т. д. № 670/2017 г. на Варненски апелативен съд трябва да бъде подчертано, че тази молба е върната с влязъл в сила съдебен акт. Частната жалба срещу разпореждане № 750 от 29. 05. 2018 г. по ч. в. т. д. № 670/2018 г. на Варненски апелативен съд, с което е върната молба вх. № 1792 от 22. 03. 2018 г. по чл. 64, ал. 2 ГПК поради неотстраняване в срок на констатирани в същата нередовности, е върната с разпореждане № 226 от 18. 02. 2019 г. по същото дело, което е потвърдено с определение № 544 от 4. 09. 2019 г. по ч. т. д. № 1461/2019 г. на ВКС. Същевременно между двете конкуриращи се права на засегната страна – да обжалва разпореждането за връщане на частната й жалба и да подаде молба за възстановяване на пропуснатия срок за обжалване съществува връзка на преюдициалност, тъй като не може да бъде възстановен срок, който не е започнал да тече или не е пропуснат. С оглед на това, ако страната едновременно упражни двете права, първо следва да се произнесе по-горният по степен съд, който ще установи дали е започнал да тече срокът, изтекъл ли е или е пропуснат. Ако този съд установи, че срокът е пропуснат, той ще потвърди разпореждането за връщане на жалбата, и тъй като се открива възможност за възстановяване на срока по реда на чл. 64, ал. 2 ГПК, следва да върне делото на по-долния по степен съд за произнасяне по искането. При условие, че по-горният съд приеме, че срокът не е започнал да тече, съответно не е изтекъл и не е пропуснат, той ще отмени разпореждането за връщане на частната касационна жалба и ще върне делото на по-долния съд за администрирането й. По изложените съображения обжалваното разпореждане на въззивния съд следва да бъде потвърдено. На основание чл. 77 ГПК частните жалбоподатели следва да бъдат осъдени да заплатят държавна такса в размер на 15 лв. за частната жалба, основание за образуване на настоящото производство, която не е събрана предварително по целесъобразност. Мотивиран от горното, Върховен касационен съд, Търговска колегия, състав на Първо отделение