Определение № 115 от 04.05.2020 г. на ВКС по гр. д. № 4/2020 г.

Производството е по чл. 229 ал.1 т.4 ГПК. Производството по гр.д. № 4/2020г. по описа на ВКС, 3-то ГО, е образувано по касационна жалба с вх. №99634/05.08.2019г. на В. С. Д. и С. В. Д., подадени чрез адв. В. Волева, против въззивно решение № 4263/12.06.2019 г. по възз.гр.д. № 10616/2018 г. по описа на Софийски градски съд, с което е потвърдено решение № 415885 от 28.05.2018 г., постановено по гр.д. № 88582/2017 г. на СРС, 162 състав. С първоинстанционното решение е обявявен за недействителен на основание чл. 135 ЗЗД по отношение на „Централна Кооперативна Банка“ АД („ЦКБ“АД), сключеният между В. С. Д. и Р. Г. Д., от една страна, и С. В. Д., от друга страна, договор за дарение на недвижим имот, представляващ апартамент № 63 с идентификатор № 68134.4358.122.4.15, находящ се в [населено място],[жк] част, [жилищен адрес] със застроена площ от 65,20 кв.м., състоящ се от стая, дневна, кухня и обслужващи помещения, заедно с припадащото се избено помещение № 15 с площ от 4,10 кв.м. и с 2,371 % идеални части от общите части на вход В и вход Г и толкова идеални части от правото на строеж върху мястото, върху което е построена сградата, представляващо поземлен имот с идентификатор № 68134.4358.122, която сделка е обективирана в нотариален акт № 2/26.04.2012 г., том I, peг. № 1320, дело 1/2012 г. по описа на нотариус В. М., с № 361 в регистъра на НК и район на действие СРС, по отношение на собствената на В. С. Д. 1/ 2 идеална част от имота. С решението първоинстанционният съд се е произнесъл и относно разноските, като е осъдил ответниците В. С. Д. и С. В. Д. да заплатят на ищеца „ЦКБ“ АД, на основание чл. 78, ал. 1 ГПК сумата от 161,66 лв. разноски в производството. С молба вх.№ 3066/23.04.2020г. В. С. Д. и С. В. Д. чрез адв. Волева искат спиране на производството по делото до приключване на преюдициален спор за установяване на вземането на кредитора- ищец по П. иск, предмет на настоящото дело. Поддържат, че към настоящия момент производството по в.ч.гр.д.№ 12400/2018г. по описа на СГС е приключило и с постановения съдебен акт подаденото от В. С. Д. възражение срещу Заповед за изпълнение от 22.06.2012г. по ч.гр.д.№22406/2012г. на СРС е уважено и делото е върнато на СРС за продължаване на съдопроизводствените действия по чл.423, ал.4 ГПК, включително искането по чл.420, ал.2 ГПК. Представят към молбата извлечение от 16.04.2020г. от портала за достъп до съдебни дела на СРС.Релевират и искане за служебно изискване на в.ч.гр.д.№ 12400/2018г. по описа на СГС и на удостоверение от СРС относно ч.гр.д.№22406/2012г. на СРС – предмет, страни и етап на производството, с оглед установяване на обстоятелството, че в изпълнение на процедурата по чл.415 ГПК са дадени указания до заявителя „ЦКБ“ АД да предяви иск за установяване на вземането си. Искането за спиране на производството е неоснователно. С т.2 на ТР№ 2 от 9.07.2019 г. на ВКС, ОСГТК, по тълк. д. № 2/2017 г., е разяснено, че „правото на кредитора да иска обявяване за недействителни спрямо него на увреждащите го актове на длъжника по реда на чл. 135 ЗЗД е предпоставено от наличие на действително вземане. При паралелно развиващо се производство, разглеждащо вземането на кредитора /както в случаите на предявен от кредитора иск за установяване на вземането му, така и в случаите на предявен от длъжника иск за признаване несъществуване на вземането на кредитора по П. иск/, и производство по П. иск, между тях е налице връзка на преюдициалност.“ В настоящия случай до приключване на съдебното дирене във въззивната инстанция, а и към настоящия момет, не е налице висящ исков процес за установяване на вземането на кредитора, респективно за отричането му. Наличието на такъв не се твърди и от молителите - касаторите в касационната жалба. Твърди се единствено, че е приключило производството по подадено от длъжника Д. възражение срещу издадената заповед за изпълнение, което като краен резултат поражда хипотетична възможност да бъде предявен иск за установяване на вземането като последица от дадени указания по чл.415 ГПК. Към днешна дата не се твърди и не се установява наличие на висящ процес – подадена искова молба за установяване на вземането и образувано по нея производство. В тази връзка неотносими са и релевираните доказателствени искания, тъй като чрез изискване на частното производство, с което е уважено като краен резултат подаденото възражение, нито с удостоверението относно установяване изпълнение на задължението на СРС да даде указания за предявяване на иск ще се установи наличие на висящ исков процес. Липсата на висящ исков процес към настоящия момент обосновава извод, че не са налице предпоставките на чл. 229, ал. 1, т. 4 ГПК за спиране на производството. В случай, че иск за установяване на вземането бъде предявен и бъде образувано производство по него, настоящите молители разполагат с друг път за защита. С оглед гореизложеното Върховният касационен съд, състав на ІІІ г.о.,