Определение № 3290 от 06.12.2024 г. на ВКС по т. д. № 2695/2024 г.

Производството е по чл. 282, ал. 2 ГПК. Образувано е по молба на ЗАД “АЛИАНЦ БЪЛГАРИЯ” АД, ЕИК[ЕИК], за спиране изпълнението на невлязло в сила въззивно осъдително решение № 1232/29.11.2024 г. по в.гр.д. № 132/2024 г. на Апелативен съд – София. Върховният касационен съд, състав на Първо отделение, Търговска колегия, след като обсъди молбата и доказателствата към нея, приема следното: Молбата за спиране е основателна. Видно от данните по настоящото дело, срещу въззивното решение, потвърждаващо първоинстанционното решение на Софийски окръжен съд за осъждане на застрахователното дружество да заплати на ищеца В. М. В. обезщетение за неимуществени вреди за сумата над 80 000 лева до присъдените 140 000 лева, е подадена в срок касационна жалба от ЗАД “АЛИАНЦ БЪЛГАРИЯ” АД (с вх. № 31785/05.12.2024 г.). Съгласно чл. 282, ал. 2, т. 1 ГПК размерът на обезпечението при поискано спиране на изпълнението на въззивно решение за парични вземания се равнява на присъдената сума. В случая към разглежданата молба е представен от дружеството документ за внасянето по особената сметка за обезпечения на ВКС на сумата от 60 000 лева, в който размер е оспорено решението на апелативния съд. Постъпването на посочената сума е удостоверено от счетоводител на ВКС след извършена служебна справка от 05.12.2024 г. По изложените съображения настоящият състав намира, че са налице в кумулативна даденост визираните в чл. 282, ал. 2, т. 1 ГПК предпоставки за спиране изпълнението на осъдителното въззивно решение и молбата следва да бъде уважена. Мотивиран от горното, Върховният касационен съд, Търговска колегия, състав на Първо отделение,