Определение № 903 от 20.03.2025 г. на ВКС по т. д. № 2197/2024 г.

Производството е по реда на чл. 274, ал. 3 ГПК. Образувано е по частна касационна жалба (неправилно наречена частна жалба и първоначално администрирана като такава), подадена от И. Д. Й. – Я. (конституирана по реда на чл. 227 ГПК в качеството ѝ на наследник на починалата ищца И. Г. Д.), чрез процесуален пълномощник, срещу определение № 186 от 13.08.2024 г. по в. ч. т. д. № 161/2024 г. по описа на Апелативен съд – Велико Търново, с което по частна жалба на И. Г. Д. е обезсилено като недопустимо определение № 112 от 06.06.2024 г. по т. д. № 29/2023 г. на Габровския окръжен съд и е оставена без разглеждане молбата на ищцата за възстановяване на срока за представяне и събиране на доказателства по т. д. № 29/2023 г. по описа на същия съд. В частната касационна жалба се твърди, че въззивното определение е неправилно на всички основания по чл. 281, т. 3 ГПК и се моли за неговата отмяна. Поддържа се, че въззивният съд неправилно е квалифицирал подадената от И. Г. Д. пред първоинстанционния съд молба за възстановяване на срока за представяне и събиране на доказателства по т. д. № 29/2023 г. на Габровския окръжен съд като такава по чл. 148, изр. 2 ГПК, вместо като молба по чл. 64 и сл. ГПК, както правилно е била възприета от първостепенния съд. Твърди се, че от посочените в молбата обстоятелства, които я обосновават, както и от приложените към молбата доказателства за основателността ѝ, е видно, че се касае за особени непредвидени обстоятелства, които страната не е могла да преодолее. Искането за допускане на касационно обжалване е основано на следните въпроси: 1. Допустимо ли е първоинстанционният съд по конкретното дело да възстанови процесуален срок, предоставен на ищеца за представяне на доказателства в оригинал, при наличие на особени непредвидени обстоятелства по чл. 64, ал. 2 ГПК, след произнасяне на съдебен акт по съществото на спора, но преди същият да е връчен на страните? и 2. Явява ли се разпоредбата на чл. 148, изр. 2 ГПК специална по отношение на разпоредбата на чл. 64, ал. 2 ГПК в хипотезата на пропускане на посочен от съда срок поради внезапно възникнали непреодолими препятствия за представяне на доказателства от страната?; по отношение на които се твърди наличие на допълнителните селективни критерии по чл. 280, ал. 1, т. 1 и т. 3 ГПК. На самостоятелно основание се моли определението да бъде допуснато до инстанционен контрол и поради очевидната му неправилност съгласно чл. 280, ал. 2, предл. 3 ГПК. Върховният касационен съд, Търговска колегия, състав на Второ отделение съобрази следното: Частната жалба е подадена в срока по чл. 275, ал. 1 ГПК, от легитимирана страна, срещу подлежащ на обжалване акт на въззивен съд, но се преценява като недопустима по следните съображения: Производството по т. д. № 29/2023 г. по описа на Габровския окръжен съд е образувано по предявен от ищцата И. Г. Д. против „Мира – Ел“ ООД – в несъстоятелност иск с правно основание чл. 694 ТЗ. От справка в ТРРЮЛНЦ по партидата на несъстоятелното дружество се установи, че на 09.08.2024 г. е обявено влязло в сила на 01.08.2024 г. решение № 260004 от 24. 07.2024 г. по т. д. (н.) № 98/2017 г. на Габровския окръжен съд за прекратяване на производството по несъстоятелност и за заличаване на ответника „Мира – Ел“ ООД, на основание чл. 632, ал. 4, вр. ал. 5 ТЗ. Със заличаването на ответното търговско дружество в хода на делото последното е загубило своята правосубектност и процесът спрямо него се явява недопустим, доколкото е възникнала абсолютна процесуална пречка за по-нататъшно развитие както на производството, предмет на т. д. № 29/2023 г. по описа на Габровския окръжен съд, така и на свързаните с него частни производства. Предвид гореизложеното, Върховният касационен съд, Търговска колегия, състав на Второ отделение