Определение № 189 от 22.05.2012 г. на ВКС по гр. д. № 1395/2010 г.
ВКСI гражданско отделение22.05.2012 г.
Диспозитив
ОСЪЖДА Р. Д. М., Я. Д. Я., В. Я. Я., Е. Я. К., М. Я. П., Г. Н. Ч., Н. Б. Ч., Н. Б. Ч., Д. Х. Ч., Н. Х. Ч. и К. Д. Ч., всичките от [населено място], съдебен адрес Д. Х. Ч., [населено място], [улица] да заплатят на С. В. Ч. разноски по делото за всички съдебни инстанции в размер на 2082 лв./ две хиляди осемдесет и два лв./ В тази част определението не подлежи на обжалван. ОСТАВЯ БЕЗ РАЗГЛЕЖДАНЕ жалбата на Р. Д. М., Я. Д. Я., В. Я. Я., Е. Я. К., М. Я. П., Г. Н. Ч., Н. Б. Ч., Н. Б. Ч., Д. Х. Ч., Н. Х. Ч. и К. Д. Ч., всичките от [населено място], съдебен адрес Д. Х. Ч., [населено място], [улица] срещу решение № 402 от 13.02.2012 г. по гр.д.№ 1395/ 10 г. по описа на ВКС, І г.о. В тази част определението може да се обжалва с частна жалба пред друг тричленен състав на ВКС в 7 дневен срок от получаване на съобщението. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ:
Мотиви
Производството е по чл.247 и сл.ГПК. Постъпила е молба от С. В. Ч. чрез адв. К. М. за присъждане на разноските, направени от молителя във всички съдебни инстанции до приключване на производството по настоящото дело с решение № 402 от 13.02.2012 г. С цитираното решение е обезсилено постановеното от въззивната инстанция решения и производството по делото, което е с предмет иск по чл.14, ал.4 ЗСПЗЗ, е прекратено. Молителят е бил ответник по предявения иск и съгласно чл.78, ал.4 ГПК има право на разноски и при прекратяване на делото. Представил е списък на разноските в съдебното заседание пред ВКС на 17.11.2011 г., но същите не са присъдени с решението. Молбата за допълването му в частта на разноските е подадена в изискуемия едномесечен срок от постановяване на решението, поради което е допустима и основателна и следва да се уважи, с присъждане на сумата 2082 лв., неоспорена по размер от ищците в срока по чл.248, ал.2 ГПК. В отговора от 14.03.2012 г. ищците са твърдяли само, че молбата не е подадена в срок и по надлежния ред, и че не са налице предпоставките по ГПК да бъдат присъдени направените разноски, без да конкретизират кои именно предпоставки отсъстват, но не са оспорили молбата с оглед прекомерност на заплатеното адвокатско възнаграждение. По делото е постъпила и жалба от ищците срещу решението на ВКС, с което е обезсилено решението на въззивния съд и производството по делото по предявения иск по чл.14, ал.4 ЗСПЗЗ е прекратено. Решението на ВКС е постановено по реда на чл.293, ал.4 във вр. с чл.270, ал.3, пр.1 ГПК и поради това е окончателно и не подлежи на обжалване, с оглед на което подадената жалба е недопустима и следва да се остави без разглеждане. Водим от горните съображения настоящият състав на Върховния касационен съд, първо гражданско отделение