Определение № 4646 от 30.09.2026 г. на ВКС по гр. д. № 3920/2026 г.

Производството е по реда на чл.274, ал.2 ГПК. Образувано е по частна жалба на Н. П. Д. срещу определение № 2462/04.08.2026г., постановено по ч.гр.д.№ 203/26г. от състав на Софийски апелативен съд, с което е оставена без уважение молбата му от 27.02.2026г. за предоставяне на правна помощ за касационно обжалване на въззивно определение. Жалбоподателят Д. иска отмяна на определението. Върховният касационен съд в настоящия състав, след преценка на данните по делото, намира частната жалба за неоснователна. Жалбоподателят е поискал от въззивния съд правна помощ за обжалване на определението му от 06.02.2026г. поради затруднено финансово състояние. За удостоверяване на същото са му дадени указания да представи декларация за обстоятелствата по чл.83, ал.2 ГПК, каквато му е и изпратена за попълване. Тези указания, за които Д. е бил надлежно уведомен на 14.07.2026г., не са изпълнени нито в указания едноседмичен срок, нито понастоящем. Неизпълнението им е санкционирано с атакуваното определение, с което предоставянето на правна помощ е отказано. Определението на САС е правилно. За да прецени дали искането за предоставяне на правна помощ чрез процесуално представителство е основателно, съдът следва да формира извод дали страната е материално затруднена – чл. 23, ал.2 Закон за правната помощ. Този извод предполага отчитане на обстоятелствата по чл.23, ал.3 от ЗПП, които са идентични с тези по чл. 83, ал.2, т.1 - 7 ГПК. Те следва да бъдат заявени от страната, направила искането и подкрепени с доказателства. Непредставянето на декларация за обстоятелствата по чл. 83, ал.2 ГПК възпрепятства формиране на релевантния за искането за предоставяне на правна помощ извод, поради което същото правилно не е уважено. Мотивиран от изложеното, съдът