Определение № 4018 от 03.04.2024 г. на ВАС по адм. д. № 2782/2024 г.

Производството по делото е по реда на чл. 229 и сл. от АПК. Образувано е по частна жалба на Д. Мандраджиев, [ЕГН], чрез процесуалния представител от адв. Томов против Определение № 137 от 04.01.2024 г. по адм. д. № 8738/2023 г. по описа на Административен съд София – гард /АССГ/, с което е оставено без разглеждане жалбата на Д. Мандраджиев срещу Решение № ПИ-274/22.08.2023 г. на директора на ТД на НАП – гр. София, с което е потвърдено ПНОМ от 20.07.2023 г., издадено от публичен изпълнител при ТД на НАП – гр. София, производството по делото е прекратено и Д. Мандраджиев е осъден да заплати разноски на НАП в размер на 1000 лв. В частната жалба се твърди, че съдебния акт е постановен при неправилно приложение на процесуалния и материалния закон и необоснованост. Излагат се доводи, че неправилно съдът е присъдил разноски на ответника в първоинстанционното производство, а не на жалбоподателя. Счита, че в случая намира приложение нормата на чл. 78, ал. 2 от ГПК. Настоява за отмяна на определението и присъждане на разноски. Ответникът по частната жалба - Директор на ТД на НАП гр. София, не представя становище. Върховният административен съд, осмо отделение за да се произнесе взе предвид следното: Частната жалба е подадена от надлежна страна и в срока по чл. 230 АПК и е процесуално допустима. Предмет на съдебен контрол пред АССГ е било Решение № ПИ-274/22.08.2023 г. на директора на ТД на НАП – гр. София, с което е потвърдено ПНОМ от 20.07.2023 г., издадено от публичен изпълнител при ТД на НАП София За да постанови обжалваното определение съставът на административният съд е приел предприетото съдебно оспорване за процесуално недопустимо. Счетено е, че към момента на подаване на жалбата до съда, за жалбоподателя е бил налице правен интерес от оспорването, но предвид отмяната на предварителните обезпечителни мерки с Постановление за отмяна на наложени обезпечителни мерки № С230022-024-0042294/26.09.2023 г. на публичен изпълнител при ТД на НАП-София, то правния интерес на жалбоподателя не е налице. За основателна е приета и претенцията на ответната страна за разноски, и такива са присъдени на основание на основание чл. 161, ал. 1 и, ал. 2 ДОПК във вр. с чл. 144 АПК в размер на 1 000 лева юрисконсултско възнаграждение в полза на НАП. Настоящата инстанция счита съобразно данните и доказателствата по делото, че правилно първоинстанционният съд е приел жалбата за процесуално недопустима като краен резултат. Следва обаче да се посочи, че не е налице хипотезата по чл. 159, т. 4 АПК, а в случая е налице хипотезата по чл. 159, т. 3 АПК, според която жалбата или протестът се оставя без разглеждане и образуваното съдебно производство се прекратява, когато оспореният административен акт е оттеглен. В частта с разноските Върховният административен съд, в настоящия състав на Осмо отделение намира, че депозираната частна жалба по съществото си представлява искане по чл. 248, ал. 1 ГПК за изменение на съдебния акт на административния съд, в частта му за разноските, приложим по силата на препращащата норма на чл. 144 АПК. Цитираната разпоредба предоставя възможност на страната в срока за обжалване на решението/определението да претендира неговото изменение, или допълване в частта за разноските от съда, който го е постановил. Жалбоподателят, както твърди и в частната жалба, е поискал от първоинстанционния съд да му бъдат присъдени разноски, за което е представил и списък по чл.80 от ГПК. По това искане АССГ не се е произнесъл. В същото време се твърди, че административният съд неправилно е присъдил разноски на ответната страна. По тези две искания за изменение на определението в частта за разноските Върховният административен съд не е компетентен да се произнесе, поради което производството по делото пред настоящата инстанция следва да бъде прекратено и върнато на първоинстанционния съд, за произнасяне по направените искания по чл. 248, ал. 1 ГПК, за изменение на съдебния акт в частта му за разноските. След произнасянето на административния съд, определението по чл. 248, ал. 3 ГПК ще подлежи на обжалване пред ВАС по реда на чл. 229, ал. 1, т. 2 АПК. Воден от горното и на основание чл. 248 ГПК, вр. чл. 144 АПК, Върховният административен съд, Осмо отделение,