Определение № 129 от 18.05.2016 г. на ВКС по гр. д. № 6875/2014 г.

Производството е по чл. 248 ГПК. Постъпила е молба от адв. Л. С. в качеството й на пълномощник на Етажната собственост в сградата на „Б.” с адрес [населено място], [улица], и на „Медицински център – І- Б.” Е. с искане да бъдат присъдени направените от доверителите й разноски по делото: от Етажната собственост- за всички инстанции, а за втория молител- пред ВКС. В срока по чл. 248, ал.2 ГПК насрещната страна Л. Л. Г. е изразила становище, че молбата за допълване на поставения по делото съдебен акт в частта за разноските е недопустима като подадена след срока по чл. 248, ал.1 ГПК, евентуално- неоснователна поради недоказаност на сторените разноски по предвидения в чл. 80 ГПК ред. Прави и възражение за прекомерност на заплатеното от „Медицински център- І- Б.” Е. адвокатско възнаграждение. Върховният касационен съд, състав на първо гражданско отделение, за да се произнесе по молбата, взе предвид следното: С решение № 161 от 29.10.2015 г. по гр.д. № 6875/2014 г. по описа на ВКС, І г.о., по касационна жалба от Етажната собственост в сградата на „Б.” с адрес [населено място], [улица], е обезсилено решение № 3105 от 18.07.2014 г. по в.гр.д. № 270/ 2014 г. на Окръжен съд - Благоевград и потвърденото с него решение № 953 от 30.12.2013 г. по гр.д. № 2294/2013 г. на Районен съд - Благоевград, и е прекратено производството по делото, образувано по иска на Л. Л. Г. за отмяна на решенията на Общото събрание на етажната собственост в сградата на „Б.” в [населено място], взети на 31.01.2013 г. В касационното производство като страна по делото е конституиран етажният собственик „Медицински център – І - Б.” Е.. С решението си съдът е пропуснал да се произнесе по направеното от пълномощника на молителите в открито съдебно заседание искане за присъждане на разноски. Решението е постановено на 29.10.2015 г., а молбата за допълването му в частта е подадена на 27.11.2015 г., т.е. в едномесечния срок по чл. 248, ал.1 ГПК. Налице са основанията, визирани в чл. 78, ал.1 ГПК, поради което същата следва да бъде уважена. По делото са представени доказателства, видно от които касаторът Етажна собственост в сградата на „Б.”- Б. е направила разноски по делото за всички инстанции общо в размер на 405 лв., от които 25 лв. държавна такса за въззивната жалба, 30 лв. държавна такса за производството по чл. 288 ГПК и 50 лв. държавна такса за касационно обжалване, както и 300 лв. за адвокатско възнаграждение. Поради това и на основание чл. 78, ал.1 ГПК ответницата Л. Л. Г. следва да бъде осъдена да заплати посочената сума. За защита по делото пред касационната инстанция молителят „Медицински център- І- Б.” Е. е заплатил адвокатско възнаграждение в размер на 600 лв. С оглед фактическата и правната сложност на делото, и като отчита етапа от съдебното производство, в който този етажен собственик е направил искане да бъде конституиран като страна и участва лично в процеса, настоящият състав преценява като основателно възражението на Л. Г. за прекомерност на адвокатското възнаграждение. Поради това намира, че на основание чл. 78, ал.5 ГПК същото след0ва да бъде намалено, като на молителя бъде присъдена сумата 300 лв., опредена съобразно чл. 7, ал.1, т.4 от Наредба № 1 от 09.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения, която сума съответства на обема на осъществената от пълномощника на молителя правна защита. Водим от гореизложеното съдът