Решение № 234 от 13.10.2014 г. на ВКС по гр. д. № 2470/2014 г.

Решение № 234 от 13.10.2014 г. на ВКС по гр. д. № 2470/2014 г., III г. о., ГК, докладчик съдията Илияна Папазова Производството е с правно основание чл. 290 от ГПК. Образувано е въз основа на подадената касационна жалба от Р. С. И. от [населено място], чрез процесуалния представител адвокат К. против въззивно решение № II-11 от 11.02.2014 г. по в. гр. д. № 17/14 г. на Окръжен съд Бургас, с което е потвърдено решение № 171 от 27.09.13 г. по гр. д. № 353 по описа за 2013 г. на Районен съд Несебър, като са уважени предявените искове с правно основание чл. 344, ал. 1, т. 1 от КТ, за присъждане на трудово възнаграждение в размер на 6 189.43 лв. за периода 6.05.08 г. - 29.08.08 г., ведно със законната лихва считано от 16.05.2013 г., при отхвърляне на иска в останалата му част до 7 727.10 лв., като са отхвърлени и предявените искове с правно основание чл. 344, ал. 1, т. 2 от КТ за възстановяване на заеманата преди уволнението длъжност и по чл. 344, ал. 1, т. 3, във вр. с чл. 225, ал. 1 от КТ за заплащане на обезщетение за оставяне без работа поради уволнението в размер на 12 000 лв. за периода 30.08.2008 г. -1.03.2009 г. К. жалба е срещу отхвърлителната част, като искането е за пълно уважаване на предявените искове. С определение № 756 от 9.06.2014 г. е допуснато касационно обжалване, на основание чл. 280, ал. 1, т. 1 от ГПК само по въпроса: "Следва ли съдът да възстанови на работа незаконно уволнен работник, ако в хода на процеса са настъпили нови факти, които възпрепятстват реалното му връщане на работа?", по който е констатирано противоречие с постановено по реда на чл. 290 от ГПК решение с № 85 от 3.02.2010 г. по гр. д. № 4969/08 г. на III г. о. на ВКС. В съдебно заседание страните не се явяват и не се представляват. Върховен касационен съд, състав на III г. о., след като обсъди направеното искане и доказателствата по делото, намира следното: Настоящият съдебен състав изцяло споделя отговора, даден по реда на чл. 290 от ГПК в горепосоченото решение с № 85 от 3.02.2010 г. по гр. д. № 4969/08 г. на III г. о. на ВКС на въпроса, във връзка с който е допуснато касационно обжалване. Тъй като правото на уволнения работник или служител да бъде възстановен на работата, която е изпълнявал преди уволнението има конститутивен характер и предпоставя признаване на уволнението за незаконно и неговата отмяна, искът по чл. 344, ал. 1, т. 2 от КТ следва да се уважава и когато в хода на процеса са настъпили нови факти, които възпрепятстват реалното връщане на работа на възстановения работник, например при закриване на предприятието. Възстановяването в тази хипотеза не е юридическа формалност, а реална правна защита за работника или служителя, тъй като за него могат да настъпят благоприятни последици: ново уволнение с предизвестие или обезщетение по чл. 220 и чл. 221, ал. 1 от КТ. Имайки пред вид така дадения отговор, постановения въззивен акт е неправилен и следва да бъде отменен, поради следното: Предмет на разглеждане по допусната касационна жалба е само иска с правно основание чл. 344, ал. 1, т. 2 от КТ. /Съгласно определение № 756 от 9.06.2014 г. въззивното решение е влязло в сила в останалата част/. По силата на сключен на 6.05.2008 г. трудов договор настоящата касаторка е заемала длъжността "брокер" при [фирма]. Със заповед № 2 от 29.08.2008 г. е уволнена, на основание чл. 328, ал. 1, т. 2 изр. 2 от КТ. Уволнението е признато за незаконно и в тази част решението е влязло в сила. Независимо, че в мотивите си е посочил, че след отмяна на уволнението, прекратеното трудово правоотношение следва да се възстанови във вида, в който е съществувало към датата на неговото прекратяване, въззивният съд е отхвърлил иска по чл. 344, ал. 1, т. 2 от КТ, след като е направил справка в Търговския регистър и е установил, че към дата на постановяване на решението на районния съд за отмяна на уволнението, ответникът е обявен в несъстоятелност и е постановено прекратяване на дейността му. Счел е, че това е обстоятелство, което на основание чл. 235, ал. 3 от ГПК, следва да бъде съобразено и въз основа на него е достигнал до извод, че възстановяване е невъзможно, защото независимо, че не е заличен като търговец, ответникът не упражнява търговска дейност. Този извод на въззивния съд е в противоречие с горецитираното решение с № 85 от 3.02.2010 г. по гр. д. № 4969/08 г. на III г. о. на ВКС. В случая ответникът притежава правосубектност / в търговския регистър не е вписано заличаването му съгласно чл. 60а от ТЗ като едноличен търговец/. Исковете по чл. 344, ал. 1, т. 1 и по чл. 344, ал. 1, т. 2 от КТ са взаимосвързани и взаимнообусловени. Искът за възстановяване на работа следва се уважава, щом се установи неговата допустимост и основателност, винаги когато се признае уволнението за незаконно и бъде отменено, дори и когато междувременно предприятието /или част от него/ е закрито или съответната длъжност /предишната работа/ е съкратена С оглед на изложеното, Върховен касационен съд, състав на Трето гражданско отделение