Решение № 13274 от 18.10.2011 г. на ВАС по адм. д. № 86/2011 г.

Решение № 13274 от 18.10.2011 г. на ВАС по адм. д. № 86/2011 г., VIII о., докладчик председателят Милена Златкова Производството е по реда на чл. 208 - 228 от Административнопроцесуалния кодекс (АПК) във вр. с чл. 160, ал. 6 от Данъчно-осигурителния процесуален кодекс (ДОПК). Образувано е по касационната жалба на "Лес Груп" ООД със седалище и адрес на управление: гр. Търговище, ул. "Г. С. Раковски" № 55, вх. Б, ап. 8, подадена чрез процесуалния му представител адв. Тончев, срещу решение № 2280 от 5.11.2010 г. на Административен съд - гр. Варна, постановено по адм. д. № 1293/10 г., с което е отхвърлена жалбата на дружеството срещу Ревизионен акт (РА) № 250900313/28.01.2010 г., издаден от орган по приходите при ТД на НАП - гр. Варна, офис Търговище, потвърден с решение № 187/6.04.2010 г. на директора на дирекция "Обжалване и изпълнение на управлението" - гр. Варна при ЦУ на НАП. В касационната жалба се излагат доводи за незаконосъобразност на съдебното решение, поради допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила и неправилно приложение на материалния закон, съставляващи отменителни касационни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. Твърди се, че ревизията неправилно е проведена по реда на чл. 122 от ДОПК, тъй като не е налице обстоятелство по чл. 122, ал. 1, т. 7 от ДОПК. Неправилно съдът е приел, че след като заемодателите не могат да докажат произхода на средствата, такива не са дадени в заем. Освен това е потвърдил неправилно определената от органа по приходите основа за облагане. От една страна, не се признават като постъпления дадените в заем средства, но от друга се признават върнатите на заемодателите суми. Претендира се отмяна на решението и постановяване на друго по съществото на спора, с което да се отмени РА като незаконосъобразен и да се присъдят направените разноски за двете съдебни производства. Ответникът по касационната жалба - директорът на дирекция "Обжалване и управление на изпълнението" - гр. Варна при ЦУ на НАП - не изразява становище. Представителят на Върховна административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, първо отделение, след като прецени допустимостта на касационната жалба и наведените в нея отменителни касационни основания, съгласно чл. 218, ал. 1 от АПК, както и съответствието на решението с материалния закон в изпълнение изискването на чл. 218, ал. 2 от АПК, приема за установено следното от фактическа и правна страна на спора: Касационната жалба, като подадена в срок и от надлежна страна, е допустима, а разгледана по същество - частично основателна. Предмет на съдебен контрол в производството пред Административен съд - гр. Варна е бил № РА № 250900313/28.01.2010 г., издаден от орган по приходите при ТД на НАП - гр. Варна, офис Търговище, потвърден с решение № 187/06.04.2010 г. на директора на дирекция "Обжалване и изпълнение на управлението" - гр. Варна при ЦУ на НАП, относно определените допълнителни задължения за корпоративен данък за 2006 г. в размер на 5570 лв. и лихва 4784.13 лв. и за 2007 г. - 8621.21 лв. и лихва 2302.33 лв. За да отхвърли жалбата срещу РА, съдът е изложил следните съображения: По сметка 501 "Каса" на ревизираното дружество, кредитирана със сметка 499 "Други кредитори", през 2006 г. са постъпили суми от Цветан Цонев и Юрий Николов - съответно 51 000 лв. и 29 500 лв., а през 2007 г. - 94 400 лв. и 28 000 лв. Лицата са декларирали, че са получили тези средства по договори за заем с други физически лица и с ЕООД "Дружба 5". Нито в хода на ревизионното производство, нито при обжалването по административен и съдебен ред са представени доказателства за произхода на посочените средства, с изключение на сумите, получени от ЕООД "Дружба 5", от които през периода 2007 г. са внесени 20 000 лв. и са признати с РА. След като органът по приходите е отказал да признае като постъпления посочените заемни средства, след съпоставка на постъпилите парични средства и изразходваните парични средства за двете години е направил верен извод за наличие на обстоятелство по чл. 122, ал. 1, т. 7 от ДОПК. Според съда, налице е и обстоятелство по чл. 122, ал. 1, т. 2 от ДОПК - данни за укрити приходи. Посочените средства представляват неотчетени приходи и с тях следва да се преобразува финансовият резултат в посока на увеличение на основание чл. 23, ал. 1, т. 11 ЗКПО (отм.) за 2006 г., съответно на основание чл. 78 от ЗКПО за 2007 г. Според съда, с РА са определени задължения за корпоративен данък в по-малък размер от действително дължимите, но предвид изричната забрана на чл. 160, ал. 5 от ДОПК за утежняване положението на жалбоподателя, същият следва да бъде потвърден. Видно от Ревизионния доклад и таблицата за 2006 г. на стр. 11 от същия, органът по приходите е направил съпоставка на постъпилите парични средства в дружеството за 2006 г. по каса и по банков път - от една страна и на извършените плащания от каса и от банковите сметки. Не са признати 81 000 лв. постъпления в касата, предоставени от управителя. Направен е извод, че получените средства в размер на 1276213.16 лв. са по-малко от направените разходи - 1345676.46 лв. По същия начин са съпоставени постъпилите и изразходваните средства за 2007 г. (таблица на л. 14) и след като не е признато постъпление от 82 000 лв. в касата, предоставени от управителя, е направен извод, че извършените плащания в размер на 1188686.61 лв. надвишават наличните средства, които са в размер на 1096152.46 лв. Направен е извод за констатирано обстоятелство по чл. 122, ал. 1, т. 7 от ДОПК, а именно - получените приходи не съответстват на имущественото и финансово състояние на ревизираното лице за ревизирания период. Разликата между извършените плащания и получените приходи, представляваща, според органа по приходите недекларирани приходи, е възприета като данъчна основа, определена по реда на чл. 122, ал. 2 от ДОПК. Според настоящия съдебен състав, посочването на наличието на обстоятелство по чл. 122, ал. 1, т. 2 от ДОПК в съдебното решение е конкретизация от страна на съда на изложените фактически обстоятелства в Ревизионния доклад и в Ревизионния акт, където изрично органът по приходите е приел, че са налице укрити приходи и сумите, представляващи такива укрити приходи, са възприети като данъчна основа за облагане. Следва да бъдат споделени като правилни и законосъобразни тези изводи на първоинстанционния съд, както и направените от него изводи относно непредставянето на заемните средства, след като лицата не са доказали, че действително разполагат с такива като налични. Въпреки че данъчната основа се определя по реда на чл. 122, ал. 2 от ДОПК, основателен е доводът на касатора, че същата следва да бъде максимално обективно близка до действителната. В този смисъл, след като е прието, че не са постъпили заемни парични средства в касата на дружеството, то не би трябвало да се вземат предвид и средствата, отчетени като върнати на заемодателите. Ако за 2006 г. направените от дружеството разходи се намалят с 42 000 лв., които според счетоводни данни са върнати на заемодателите суми по договорите за заем, то тогава, то тогава направените разходи биха били в размер на 1303676.46 лв., а разликата между тях и получените суми 1276213.16 лв. би била 27463.30 лв., а не 69463.30 лв. За 2007 г. не са признати върнати суми на заемодателите в размер на 74 000 лв. От данните по делото се установява, че признатата от ревизиращите органи сума от 20000 лв. като получена в заем през м. ноември 2007 г. е върната през м. декември същата година. Следователно, направените разходи неправилно са завишени със сумата от 54 000 лв. и извършените разходи би следвало да са в размер на 1134686.61 лв., а разликата между изразходваните и получените средства е в размер на 38534.20 лв., а не 92534.15, както са приели органите по приходите. С оглед на изложеното, данъкът би следвало да се определи по методиката, визирана в Ревизионния доклад както следва: за 2006 г. върху данъчна основа в размер на 27463.30 лв., а за 2007 г. в размер на 38534.20 лв. При този изход на делото на касатора и жалбоподател в първоинстанционното производство следва да се присъдят разноски за двете съдебни инстанции, съответни на уважената част от жалбата, в размер на 1400 лв., представляващи държавни такси, адвокатско възнаграждение и депозит за вещо лице. Водим от горното, Върховният административен съд, първо отделение